Проблемът е твърде явен и твърде нерешим.
Достатъчно е да прочетеш един Англоезичен автор на руски (никакъв проблем с нито един израз или дума, за мен поне) и един Руски автор (често - огромен проблем, на места и речниците не помагат). Спецификата на езика е нещо твърде дълбоко и уникално за каквато и да е превеждаща програма или професионален филолог. Винаги ще се губи по нещо в превода. Затова тази задача винаги ще е най добре решима (не идеално решима, но най добре, все пак) когато се предостави на професионалист с творчески заложби и талант в тази област. Масовото насаждане на даден универсален език няма да помогне много. Освен в частта - когато ние четем нещо писано от испанци, но преведено от професионалист на английски. Когато обаче ние решим че е редно света да прочете нещо от български автори, взема се нужния човек и се превежда на английски. Всичко друго е неприемлив компромис със езика, който осакатява литературното произведение.
Случаите когато един автор взема от себе си интервю на английски не се броят като изключение, тъй като интервюирания знае идеално какво го пита интервюиращия и без превод.