И аз бих искал да кажа някои неща по тая тема. Мнението си е лично мое, не ангажирам никого с това, което ще прочетете по-надолу. Поемам цялата отговорност за написаното. Ще се постарая да излагам само ФАКТИ, без да ги "ОЦВЕТЯВАМ". Оцветяването нека всеки си го направи сам, съобразно вкусовете и предпочитанията си, мирогледа и морала си.
1. Написаното до момента във форума до голяма степен не е анотация за книгата, а касае "други неща".
2. На с. 6 в книгата се казва /извинете за превода/:
"Досега отсъства своден БИО-БИБЛИОГРАФСКИ спрвочник за българската фантастика.
Дадената публикация е пръв опит поне частично да запълни празнината и е резултат от многогодишни търсения. Авторът си дава сметка за НЕСЪВЪРШЕНСТВАТА НА КНИГАТА В СЕГАШНИЯ И ВИД. /курсивите са мой от тук - нататък/. Отказвайки се от избирателния принцип, което е НАПЪЛНО ЛОГИЧНО И ПРОСТИМО при съставяне на подобен справочник и стремейки се ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО /курсивът е на Е.Х./ максимално да се обхване изследвания материал /включени са дори автори с една-единствена публикация/ СЪСТАВИТЕЛЯТ РИСКУВА ДА СЕ ОКАЖЕ В КРЪСТОПЪТ НА УПРЕЦИ ОТ ТИПА НА "Този и този автор е пропуснат", "Тази публикация не е включена"...
...не е толкова просто, намирайки се в ДРУГА страна да се проследят всички периодични издания, дори когато ти помагат толкова отчаяни ентусиасти..., които непременно ще бъдат изброени по-долу." Авторът хем си е вързал гащите, хем си е казал и истината. Обективен е и си дава сметка какво е направил без да се бие в гърдите. Навремето книгата на Ленин “Империализмът като висш и последен стадии на капитализма” беше венцехвалена като гениално и не-знам-си-какво-велико произведение, но който има очи е видял, че чичко Ленин е сложил подзаглавие “Популярен очерк”. Това, значи му е самооценката, а пък филанкишията може да си пише колкото си иска колко гениално нещо е измътил вожда и учителя...
3. Ентусиастите, които са получили книгата на файл са: Атанас Славов, Дилян Благов, Христо Пощаков, Александър Карапанчев, Николай Теллалов /не знам дали е на мейла на "Квазар", или на личен мейл/ и моя милост. Може да има и други, но не съм сигурен. Това става през месец май. Тук всеки си знае КАКВО Е ПОМАГАЛ за времето от май до края на август. Явно помощта на всички нас е била КРАЙНО НЕДОСТАТЪЧНА. Някои от горепосочените може да каже тук в какво се е изразявала помощта му?
4. Странично подмятане: Като сме толкова велики, защо никой от нас не направи такъв справочник и работата по него отиде в небитието заедно с Ивайло Рунев? Също по сборника: Едно нещо може да се направи, може да не се направи и може да се направи добре. Според мене справочникът е направен добре, като една база за по-нататъшна работа. Не повече. Женята ми се оплака, че е пропуснал да каже на всички, които са влезли в справочника да му се обадят за да се направят допълнения както биографични, така и за произведенията на авторите. Използвем случая да го кажа тук. Лошото при нас е, че колкото сме велики - още три пъти по толкова сме заети. Друго: Едно нещо може да се хвали, може да се критикува и може да се критикува добронамерено. Моето мнение е, че тук не се прави добронамерена критика. /Въпросният Юри Мустаков дори изтърси, че не може да се оставя тази работа в ръцете на човек с имперско мислене. За сведение той изобщо не е виждал Женята. На мой въпрос, дали книгата е щяла да е по-добра ако е правена от човек с неимперско мислене той отговаря, че е щяла да е същата работа????????/ Не знам за какво става въпрос тогава?
Ясно ми е, че Мустака го е яд, че ние не сме си свършили работата, но такива сме си говна...
Между другото с Харитонов се “сдушихме” през 1993 г. Той тогава току що беше завършил филология и дипломната му работа беше за Хайнлайн. Искаше да пише докторат за българската фантастика и от тогава го захранвах с информация. Поемам си отговорността за непълнотите и за това, че на много от въпросите на Женята не можах да му дам отговор..
5. В книгата са обхванати над 400 български писатели. Братя българи, срам ме е, че съм българин. Ако се напъна – мога да изброя 80-90 наши писатели фантасти. Задайте си въпроса вие колко може да изброите. Да не говорим във този форум пък колко имена се спрягат...
6. Ред награди, които посочва Ендър са споменати в бележките за отделните автори, но не и в края на книгата .
7. Факт е, че са посочени книги, които още не са излизали. Имам предвид тези на Емануел, но Пламен Митрев е показвал на сбирка на Конан-клуба две издания на негови книги на английски /освен ако не са ме излъгали, но мисля, че не са./. Харитонов е виждал негови книги /или книга/ на руски, така че не допускам да говори наизуст.
8. По въпроса за наградите: Мисля, че руският читател спокойно може да мине и без да знае с какво е награден Юри Илков – генерала. Ей, хора, замислете се! След няма и 100 години никой няма да си спомня за нас! Ако някой друг разсъждава по друг начин – жив и здрав да е...
9. По въпроса за наградата на Наско Славов. Който се интересува какво представлява наградата “Карел” – да погледне в двутомника на Чапек. Там пише! Освен това: “На Уърлдкона в Хага, Холандия, дайджестът за славянско фантастично изкуство “Орфия”, излязъл на английски език, получава два трофея: “Карел” /за превода на БОРИС БАСМАДЖИЕВ/ и грамота от президента на Уърлдкон SF /за достойни постижения/.” Справка Тера фантастика специалния брой и “Вирт” – статията за наградите. Четете, бе, хора!
10. По въпроса за 20-те книги на Аргус. Те са посочени в РЕКЛАМНА СТРАНИЦА на Аргус. На изречението за издаването на приятели мога да кажа следното: ИЗДАТЕЛСТВАТА СА ЗА ТОВА ДА ИЗДАВАТ ПРИЯТЕЛИ, А НЕ ВРАГОВЕ. ПОСОЧЕТЕ ЕДНО ИЗДАТЕЛСТВО, КОЕТО ИЗДАВА ВРАГОВЕ! Не е нужна война /по скоро точно буря в чаша вода/ както между издателствата, така и между нас. Напълно съм съгласен с Клубмен и всички други, които писаха за това. Не ми е и работа да гледам в канчетата на издателствата, ама все пак ще си кажа мнението. Не само посочените от Ендър са приятели на Аргус. Янчо Чолаков, Васко Велчев и Андрея Илиев също мисля, че са им приятели.
Какво е издал “Квазар”:
1. Три книги на Теллалов /приятел на издателството/
2. “Номад” – Елена Павлова /приятел на издателството/ - спонсорирана от Светльо Янков
3. “Сградата” _ Краси Крачунов /приятел на издателството/ - спонсорирана от автора
4. “Последният договор” – Искрен Зайрянов /приятел на издателството/ - чака си спонсора
5. “Таласъмия” - /карашък марка/ - чака си спонсора
6. “Вирт” - /карашък марка – демек смесена работа/ - спонсорирана от приятел на Иван Хаджиев. Не знам той от коя приятелска геометрична фигура е.
7. “Точка на пристигане” – приятелите са повече от “неприятелите” - спонсорирана от авторите.
11. Още по въпроса за приятелските геометрични фигури. Наградата “Гравитон” е предложена да бъде дадена на “Камея” от Светослав Николов – човек от приятелската геометрична фигура “Аргус”.
12. Защо книгата на Иван Мариновски не е посочена като “крайъгълен камък”? Ами просто защото според автора не е КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК. Спомнете си когато Кабата говори за киното имаше въпрос защо нищо не казва за “Звездни войни”? Ами защото човекът не смята този филм за ЕТАПЕН. /крайъгълен камък/
13. По въпроса за конкурсите. Според мен най-реномирания конкурс е този на “Аргус” защото:
а/ най-много плащат
б/ има най-широко национална участие
в/ с най-голямо ПРОФЕСИОНАЛНО жури е
г/ издадоха се 4 книги от тези конкурси
Ха сега го сравнете с другите конкурси и вижте кой колко книги е издал. Тук нарочно опрях до мерене на пишките, което ми е дълбоко противно, но се налага да се направи сравнение. Без капка свян от самокритика ще кажа, че конкурсът на “Тера фантаситка” е най-мижавия, ама даде по 25лв. за две втори награди.
14. Ендър няколко пъти говори за СЪЗНАТЕЛНО ИЗКРИВЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА. Аз бих поставил въпроса така: Злонамерено ли е това, или от мърлящина? Според мен е от мърлящина. Не мога да си представя Емануел като някакъв злодей, който решава какво да влезе и какво не в книгата. Иначе е естествено да “дръпне чергата” малко към него си, но това, общо взето, всички са го правили по един или друг начин. Човещинка! /българщинка/ Даже такива перфекционисти като Сашо Карапанчев физически не са имали време и възможност да проверят всичко, още повече, че всичко стана на “пожар”.
15. Най-ощетеният автор според мен не е нито Петър Бобев, нито Дилов. Това е Христо Пощаков. Той има публикувани над 30 разказа във в-к “Марица” – пловдивска, от времето, когато там работеше големия фен Бойко Ватев. Предполагам, че на бате Ицо не му пука, че целокупният руски читател ще бъде така ощетен, иначе отдавна да е казал на Женята да ги включи. Зер, негови са си!

И за капак. Има ли непълноти в книгата? Има. А нима британската или която и да е друга енциклопедия след като излезе не се издават томове с допълнения и корекции? И още веднъж ще кажа: Не мисля, че гафовете и непълнотите са злонамерени. Не е и от некадърност, а от бързане и липса на време. Информацията е много, а на практика много малко се помогна на Женята да оправи нещата и берем не на злонравието, а “на мързела плодове достойни”. /Другото име на мързела е ЗАЕТОСТ/. И е време да се разберем: ние един отбор ли сме или не? Аз мисля, че сме един отбор. Ако не сме – трябва да станем. Не случайно и Булгаконите се провеждат така, че да “хванат” датата 6-и септември - денят на Съединението. Ако някой не го е уразумял – да го уразумее, макар че във великото предаване руска рулетка едно маце на въпроса кога се празнува Съединението на България, отговори със замах “Седми ноември!” и падна в дупката... Това е част от “новите реалности”, какво да се прави...
Ако някой от нещо се е обидил – моля да ме извини. Не съм искал да обидя никого. Просто така мисля. Ако на някой не му харесва как мисля – да ми тегли една майна! Ще го преживея.
Хау!