Предупреждавам, че това е една неприятна за мен тема, обаче става дума за наистина важни и принципни неща. Честно казано, първоначалните ми намерения бяха да съм много по-остър и краен в писанията си, но май утрото наистина е по-мъдро от вечерта и реших да поспестя някои неблагоприлични думички.
Та седя си значи аз, удобно разположен във фотьойла, и с големи очаквания разгръщам книгата "Болгария фантастическая" от руснака Евгений Харитонов, издание на "АРГУС", 2003. След около 2 часа ми идваше да я захвърля през прозореца!!! То бива, то може, ама моля ви се!!!
Интересното е, че в предговора, писан от самият автор, за структурата на книгата не се споменава нищо повече от това, което е написал самият той. Така че Женя Харитонов няма нищо общо с безобразията, които ще опиша по-долу.
1. Знаех, че "Аргус" е на практика издателство за собствениците си и кръгчето около тях, ама нямах представа, че мащабът е толкова огромен. Ето и фактите: от обявените 20 книги 6 са на съдружниците в издателството (една под псевдоним), 6 - на приятели, и 5 са сборници, пълни предимно с техни разкази под най-различни псевдоними (справка - в книгата на Харитонов, където най-чинно са си изброени). Което прави точно 85 % от продукцията. Изключенията: "Кървав ренесанс" - победител в конкурса им; "Епизод от войната" - победител в конкурса им; новата книга на Янчо Чолаков.
2. В статиите за ОПРЕДЕЛЕНИ автори фигурират неизлизали книги.
Според библиографията на Емануел Икономов книгата "Октаедър" е излязла през 2002 година, а "Додекаедър" - през 2003 г.
В библиографията на Пламен Митрев има 2 книги на английски, издания на TOR books, и няколко на руски от две различни издателства. Претръсках нета по всичките ми познати начини, такива книги не намерих. Който ги намери, има награда от мен. И ще си платя да ми покаже метода на търсене, с който ги е намерил.
Освен това като ВЕЧЕ ПУБЛИКУВАНИ са изброени "Конан - пътят на кралете" и "Конан - пътят на безсмъртието". Пък те не са...
3. За сметка на това в статиите на други автори НЕ ФИГУРИРАТ реално излезли книги, които имам в библиотеката си.
По какъв критерий е написана библиографията на Петър Бобев, примерно, едва ли някой може да ми даде смислен отговор.
От статията за Иван Мариновски излиза, че детските му книги са най-важното, което е написал. А това, че "Космосът да ти е помощ, Александър" е "крайъгълен камък" в БГ фантастиката, е технично премълчано...
4. Стигаме и до най-важното - как се дезинформират ПРАВИЛНИТЕ хора в две държави - България и Русия. Защото книгата е предназначена точно за хора, които ще обърнат внимание на ИЗОПАЧЕНИТЕ факти.
Цитат от книгата: "...и список лауреатов главной жанровой премии Болгарии - "Гравитон" (1991-2002)" (стр. 7, най-отдолу).
Да, ама не. В книгата са добавени и лауреатите от конкурса "Фантастика през 100 очи", както и "Болгарские писатели - лауреаты приза ЕВРОКОН (1973-2003)".
Какво излиза? В България друг конкурс освен този на "Аргус" няма!!! Ами на "Вселена, наука и техника" (който е по-отдавнашен от техния)? Ами на "Тера Фантастика"? Ами "Таласъмия"? Че и на "Квазар"? Ами класациите за най-добра книга на годината??? Negative. Няма такова нещо. Ако не е "Фантастика през 100 очи", българските автори няма къде да публикуват...
А що се отнася до наградите ЕВРОКОН, там положението е ПОВЕЧЕ ОТ ПЛАЧЕВНО. Изброени са цяла плеяда автори, които са носители на приза. Но кой за какво е награден - ни стон. Фактите:
Любен Дилов - писател
Любомир Николов - писател
Весела Люцканова - за принос (не много точен превод на категорията "Best promoter")
Вал Тодоров - за дебют
Христо Пощаков - за дебют
Емануел Икономов - за принос
Николай Тодоров - за дебют
Александър Карапанчев - за дебют
Георги Маринов - за дебют
Продължаваме с фактите:
а) Наградата за дебют е ПООЩРИТЕЛНА и не се гласува - всеки предложен я получава. Понякога има 5-6 писатели от различни страни, ПООЩРЕНИ в една и съща година.
б) Наградите на Емануел Икономов и Николай Тодоров са дадени след номинация от самия Емануел по негова преценка, без да се допита до никого. По принцип награда за дебют се дава за ДЕБЮТНА КНИГА на младия автор, но горките еврофенове не е имало как да знаят, че номинациите не са национални, а лични, и че въпросният млад автор има един-единствен публикуван разказ (който съм чел, но определено не си спомням, за разлика от множество други дебютни разкази).
Като се позамислих стигнах до извода, че изречението все пак е правилно - това наистина са писатели и наистина са отличени с наградата ЕВРОКОН. Премълчал си кой за какво - ОК. Обаче, в такъв случай..............
Защо в списъка липсва Ивайло Рунев - носител на Специална награда ЕВРОКОН през 1994 г. да принос в развитието на жанра?
Защо в списъка липсва Юри Илков-Генерала, носител на ЕВРОКОН 2002 за принос?
И двамата най-чинно са упоменати като автори - първият с един разказ и една статия, вторият с два разказа? Но явно не са от категорията на Весела Люцканова и Емануел Икономов. Не намирам друго обяснение освен подобни разлики... Като ще изброяваш автори без пояснения, поне да са всички...
А, да не забравя, че и Атанас П. Славов е технично пропуснат, макар че неговата награда е може би най-престижната - наградата "Карел" за укрепване на културните връзки по света от "Worldcon `92" в Хага. Пък той си е писател с публикувани един роман и десетина разказа...
Какво разбрах АЗ от тази книга? Ами нищо. Защото зная ИСТИНСКИТЕ ФАКТИ.
Какво би разбрал ВСЕКИ незапознат? Просто не ми се мисли...
Живеех с илюзията, че поради немногобройността на занимаващите се с фантастика хора в България единството ни е обективно обусловено. За съжаление се оказа, че съм си живял в заблуда... И просто не ми се мисли какво ще се напише в предстоящото догодина издание на същата книга, но на български език...
П.П. И митът за загубите от издаването на тази книга бих могъл да развенчая с конкретни цифри, тъй като по една случайност ползвам същата печатница, ама да не задълбаваме чак толкова...
Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш...Редактирано от Eндъp на 11.09.03 19:29.
|