Приятно ми е, че някой се вълнува от книгата. Хората са различни и имат различна мъдрост, което ги прави по-интересни и колоритни. Често пъти обаче грамотността ни плаши. Ученият, зрящият, компетентният са тези, които са влизали в сакралните храмове на човешката мъдрост. Оттам ни изпращат своите послания. Само времето и личните преживявания, усвояването на житейските ни уроци ни позволяваj да вникнем в света на мъдростта.
Не искам да защитавам Барсех. Но забележете, заедно с Аспарух те са най-мъдрите. И двамата са осъзнали житейската си мисия и са очертали житейската си стратегия. Трасирали са бъдещето си и са стигнали до него. Пътуването без път в живота е най-дълго и, забележете, можем да се отзовем не там, закъдето сме тръгнали. Всички герои имат своите проекции в бъдещето. Те знаят кои са, защото са отговорили на такива въпроси като "Кой съм аз? Какво е моето значение в живота?, Как изразявам себе си?, Как живях?, Какво научих?", т.е. всички въпроси за личностния идентитет.
Само който е имал смелостта да отговори на тези въпроси, може да разбира поведението и на другите, да приеме тяхната другост, без да се плаши и оценява.
Та Барсех не се отнася високомерно и снизходително към братята си. Това, че ги преценява и анализира, е част от ежедневието ни, което ни съпътства. Бас държа, че ако не всички, то поне по-голямата част от вас пишат. Ако вие имате визия за героите си, ако вие ги чувате какво ви казват, ако вие сте в диалог с тях ще откриете тяхната мъдрост. А това ще бъде и вашата мъдрост в техните уста. Та затова ви плаши Барсех. Той е майстор на перото. Той има това, което 90% от хората нямат: визия и бъдеще, които следва. А впрочем ако сте забелязали, героите на романа притежават плътност и емоционална колоритност. Те са цялостни, не са фрагментарни, откъслечни в поведението си. Те разкриват цялостна личностова тенденция за развитие, разкриваща се в поведението и постъпките им. Те ни говорят неща, които само усещаме, без да разбираме. И когато ги чуем, възкликваме: "Това ми е познато. То е нещо, което и аз преживявам. Радвам се на моите и тези на приятелите ми успехи. Конкурирам се с братята и сестрите си за обичта на родителите си. Дисквалифицирам и се отнасям снизходително към конкурентите си за гаджето, за работното място, за литературното поприще, за утвърждаване." Та затова Темата е толкова щекотлива. "Как да мога да пиша така вълнуващо и аз?"
И накрая: "Човек вижда толкова неща в света, колкото му позволява неговата житейска компетентност." Затова този форум много ми помага и на мен. Учи ме как да видя с очите на другите романа на съпруга си. И научена от жената на Хана, която съм и аз, как да отстоявам неговите постижения, как да бъда в екип, как да го обичам, защитавам. Ако трябва да "убия" лошите отзиви с Чеховската пушка на стената (впрочем Чехов е заимствал идеята от Библията и от източните притчи) - да, бих го направила. Но както казва Ханът: "Мъдростта на синовете е различна от мъдростта на бащите". Приемам с много благодарност този форум и отзивите; всичките ме радват, защото виждам смелостта да отстоявате и пазите своите житейски истини и виждания. Радвам ви се и ви казвам "На добър път". Посоката е очертана. Вие сте Българи, а пътя ще изберете сами. Ще бъде дълъг, но ще бъде вашият избор. За добро или лошо книгата е вече в кръвта ви и това вече е промяна.
Всеки човек се идентифицира с някого. С баща си, с шефа си, с вожда си, с героя от книгата, филма. Защото притежава или поне иска да притежава качества, които няма или с които иска да се сдобие. Та и затова сме толкова упорити да отричаме желаното, защото то е толкова съкровено и лично, че не трябва да се показва. Но това е друга тема, за която съм отворена.