От вихрещата се дискусия разбрах две неща.

Онези, които не са виждали автора са харесали книгата.
Онези, които са виждали автора, не са чели книгата (но яростно участват в дискусията).

Нека ви кажа, обаче, че Джордж Мартин може и да едно голямо ... (цензурирано) като човек, а Дан Симанс да е разглезено ... (цензурирано), но това не е попречило на нито един от двамата да пишат великолепна фантастика. Не ме разбирайте погрешно. Не сравнявам г-н Кожухаров с Мартин или Симънс. Просто ви давам пример как кофти хора могат да пишат готини книги.

Аз лично не одобрявам един авторски труд да се рекламира със скандали или арогантно поведение. Но това си е похват в бизнеса, и дали на мен ми харесва или не. Който плаща, той поръчва музиката. Г-н Кожухаров едва ли е толкова лековерен, че да не изчака да види с очите си реализацията на подобни твърдения, които ми се струват, меко казано, пресилени. Аз лично съм скептик и ще повярвам едва, когато ги видя реализирани. Колкото до останалото, защо един автор да не се гордее с творението си?

Може да и не харесвам методите на г-н Кожухаров, но затова пък адски харесвам книгата. Какво общо има едното с другото? И защо трябва да плюем по книгата и да омаловажаваме достойнствата и, само защото не харесваме автора?
Българщина, това е! И в "Последния лов" си го има черно на бяло.