Отдавна се каня да кажа нещо по повод "Последният лов на хана", но явно сега му дойде времето...
Най-напред няколко думи за автора:
Не разполагам с астрологически данни за Кънчо Кожухаров, но не това е най-важното. Той е стар фен, който идваше доста активно в клуба в периода 1994-1997/8/, после поразреди. Работил е най-различни неща, но за нас е по-интересно, че освен всичко друго е ПРЕВОДАЧ.
Първата му преведена книга е "Завръщане в бъдещето" на Джордж Гип. Друга фантастика, която е превеждал са "Фондациите" на Азимов /издадени от "Аргус"/, четирилогията на Робърт Асприн /"Аргус"/, "Последната енциклопедия" на Гордън Диксън /"Орфия"/, "Машина - убиец" на Фред Саберхаген /"Офир"/. Това се сещам от фантастиката. Други книги, които е превел са:
1. Лестър Търоу - "Бъдещето на капитализма" - препърчвам я на интересуващите се, особено от футурологичната група.
2. Леон Ледерман - "Частицата бог" - за бозона на Хигз, но всъщност е невероятно свежа книга за история на физиката от големия физик-експериментатор и нобелов лауреат. Горещо я препоръчвам на всички, които се интересуват от физика.
3." ГОЛЕМЪТ, или какво трябва да знае всеки за науката" от двама американски /английски/ популяризатори на науката. Разгледани са 7-8 големи спора /драми/ в науката. Тези книги са били представени от Кънчо на клубни сбирки.
4. Нарликар - "Седем тайни на Космоса". Авторът е известен индийски астроном. Чел съм издадената на руски негова книга "Неистовая Вселенная" - също я препоръчвам горещо на интересуващите се. Не знам дали е същата, но под друго заглавие, може би Вальо ще каже.
Кънчо сигурно е превеждал и други нещо, но в момента се сещам за тези.
Носител е на наградата на Любен Дилов "Гравитон".
"Последният лов на хана" е първият му белетристичен опит и според мен - изключително успешен! Какво може да подтикне един преводач да напише книга? Като превеждаш книги, които по своята дълбока същност представляват лайна с праз /в най-добрия случай лайна с витамини/ и се поражда чувство на дълбоко неудовлетворение... "Хваща те бяс"! - както буквално се изразява Кънчо. Човек си казва "Аз мога по-добре", сяда и го прави! Това е мотивацията за написването на книгата. За художествените достойнства на книгата не ми се говори, според мене ги има. Който иска - да ми вЕрва, който иска - да не ми вЕрва! Най-добре е всеки да прочете книгата и да прецени за себе си. За мене е по-важно социалното значение на тази книга. В тези драматични за България времена, на угроза за физическия и духовен свят на българина, на духовно и национално обезличаване - това е един слънчев лъч! Ето защо я препоръчвам на всеки, която се чувства българин не само номинално /по име презиме и фамилия/, а има самосъзнание за такъв.
За съжаление това, което Кънчо прочете в клуба влезе през едното ухо и излезе през другото, а и "рекламата" не се получи, което съвсем естествено предизвика негативни реакции, споделени и в този форум.
И накрая искам да кажа, че докато четях книгата непрекъснато се появяваха асоциации с "Аз, грешният Иван" на Николай Светлев. Не знам защо. Може би защото и двамата са се справили превъзходно с "изворите", колкото и оскъдни да са те, особено относно книгата на Кънчо. Личи си, че той предпочита да мисли с главата си, а не да се позовава на византийски хронисти, както предпочитат ред професионални историци.
А за самата книга, мисля, че Шаркан каза достатъчно. Прочее, четете я!