това е към питалия къде да намери книжката, нали?

Искам да обеля една думичка, та хем да кача темата нагоре, хем да изразя известно учудване. Та става дума за това, че в "успоредната" тема, в която рецензията ми (пфу, че гадна дума, май е ромейска...) щеше да се загуби, срещам едно сериозно НЕСХВАЩАНЕ, че досега не са били правени литературни опити за преосмисляне и дори "популяризиране" на български историко-епични легенди. Ако изключим хумора, сатирата и забавата, естествено - днешният нашенец много го бива да осмива или да се подиграва - като в крайна сметка плюе по собственото си лице.

Подчертах, че историята (истерията) с шатрите и наложниците принадлежи към дискредитираната теза, че прабългарите тъй наречени (в един ред с прафранцузи, прагерманци и пранюйоркчани) са били хем тюрки теснооки кривокраки, хем чергари бесни диви миризливи. Смущаващо е обаче, че византийците ги рисуват в миниатюрите към хрониките си съвсем като своите хора, само с МАЛКИ разлики във въоръжението, да не говорим, че чергарите изведнъж ъпгрейдват юртите си до каменни крепости, в които има КАНАЛИЗАЦИЯ и ТЕЧАЩА вода - при това не само в столицата. Абе не напразно Свентослав е повел дивите тавроскити, за да царува във ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, както го цитират в "Повесть временных лет" и хич не му е пукало за смрадливите гета на т.нар. Цариград, който е бил повече символ, отколкото примамлива плячка.
Лично аз силно се съмнявам за мчногоженството, просто защото (както и поне половината от вас) познавам ДОСТАТЪЧНО (не и НАПЪЛНО) българките. Една е достатъчна - никой не си е враг да буди халата в нея, като си вкара в къщата нейна конкурентка... защото тогава ще се окаже между ДВЕ съскащи лами, а това дори за един змей е доста травмиращо изживяване...


Чувствай се като у дома си... а после те изхвърлят! Хора!