Първо, основната цел на видео игрите е забавлението. Хората си плащат за да се забавляват. Всичко останало е на второ място. А ако си мислиш че няма образователни игри (или че има но са малко) се лъжеш жестоко. Има - и то в големи количества - просто всяка година се бълват хиляди и хиляди игри във всякакви жанрове и точно образователните си ги пропуснал. Пък и никой уважаващ себе си геймър не ги играе (освен ако не е под 4 годинки). Между другото видео игрите (и то точно безмозъчните пуцалки) се препоръчват за малки деца за подобряване на координацията и развиване на рефлексите. А и между другото реализмът не само че не е задължителен за една игра, а често дори умишлено се избягва.
И изобщо си мисля че оня пич не е бил много в час като е писал туй "есе". Направо ми напомня за една статия в "Труд" преди време - игрите разбииш ли карали децата да наркоманстват (Старкрафт), проповядвали фашизъм (Ред Алърт) и прочие простотия.
По мое скромно има игри които са ако не произведения на изкуството то поне доста близо до такова определение: малко неща (книги, филми) могат да се мерят с Monkey Island по смешност, с Torment по атмосфера и история...да не говорим за удоволствието от туй да смачкаш фасона на колегата на един Quake ;).