... жираф, ехидна или птицечовка - все тая!
(! Забележи, че и аз не обичам много "пуцалките", поне не тези извън форума... : ) !)

И хората като животните се join-ват в тази реалност неподготвени за бъдещия си живот в нея и използват времето на относителна защитеност от страна на тези, които са в играта преди тях, за да минат някой и друг кратък, но по възможност пълноценен tutorial.

Игрите са възникнали на основа именно на симулацията на реалността, затова тенденцията към все по-пълното й доближаване е напълно естествена.

Е, ок, човекът е малко по-сложен от обикновено животно и съответно е склонен щедро да украсява твърдия хляб на природата с глазури по собствен вкус, но макар и нашите осмислени инстинкти да са нещо по-сложно от семплите животински такива, основата се запазва същата - опаковката украсява подаръка, но не го променя.

Толкова за връзката ни с Неигровите Биоперсонажи нацъкани за колорит по картата. : ) Сега за игрите.

Да се оценява интелектуалната стойност на всички видео и компютърни игри наведнъж е не просто нелепо, а и напълно невъзможно, поради което употребата на такива оценки за защита на нечия теза, не може да бъде друго освен тенденциозна. Съществуват множество идиотски във всяко отношение игри, много игри без особен смисъл, макар че донякъде тренират рефлекси, много игри, в които единствения смисъл, който би могъл да се открие е по-скоро лош, както и много наистина великолепни и полезни във всяко отношение игри.

Освен това, допускайки, че и ти като мен не си точно някой велик специалист-педагог, и едва ли някой от нас има някакво сериозно образование в областта именно на образовенето ( :D), ми се струва че собствените ни оценки ще са меко казано немеродавни. Ето ти един пример, за да разбереш (евентуално) какво имам впредвид:

Преди време гледах едно предаване, май по БНТ, за начално програмиране на човешка биоединица в ранен стадий на развитие also known as "дете". Дотогава не се бях замисляла са смисъла на игрите за деца в най-ранна възраст, както предполагам и ти, но това което знаех е, че ако някой ми предложи да играем на кубчета, някакси няма да пламна в ентусиазъм. Това предаване обаче по очарователния начин на българските учебници и в стила на досегашната ни образователна система въобще (чувам, че вече не е точно същата...) представяше адски значими принципи и факти с невинността на онова семпло каренце на не-помня-вече-коя страница от учебника по Химия за 8 или 9 клас, където се описваха точните съставки и пропорцията им на смесване, за направата на барут.
Та предаването беше общо взето структурирано по следния начин - дава се възраст и се споменава какви качества се очакват да се развият у детето на съответния етап, като се цитират игри - примерно: едиколкоси месеца - разглеждането на книжки с големи цветни картинки (даже не точно картинки ами като онези блокчета за апликации) - спомага за развитието на едикакво си касаещо зрението, което по принцип се оформя по това време; друга възраст - основи на разпознаването на прости форми; след това - реденето на цветни кубчета и др. 3D предмети - развива се способността за разпознаване на цветове и форми, и съчетаването им.; още по-нататък - конструктори и мозайки с по-дребни детайли - тренират се фините механизми на движение на китката и пръстите и т.н.
Бях шокирана! Истинско jamais vu - "никога не видяно" - чувството, че виждаш нещо познато в съвсем нова светлина. И като си помисля само, че онези кубчета с различни кръгчета и чертички на всяка стена са били някакъв ши*ан тест за интелигентност, косата ми се изправя!... (Дали съм го минала?... Ужас!) Малко като в онзи разказ, дето един дивак някъде след 3-тата Световна влиза за пореден път в бетонната си пещера и се заиграва със странните светещи стъкълца в близост до леговището му, едно от които е червено и просто те моли да го натиснеш...

Както и да е, мисълта ми беше, че много на пръв поглед идиотски неща всъщност имат смисъл за развитието на съответния човек, макар и той не винаги да е там където го търсим. Примерно ние може и да се съгласим, че бъхтенето на героите в игри-клонинги на Мортъл Комбат е тъпо и напълно безидейно, но да не отчетем например, че конзолните игри се играят с все по усложнени джоистици, за които ти трябват по 3-4 палеца и всъщност цялата екранна бутафория, може да е нищо друго освен предлог да накараш малките да кликат бутончетата тренирайки движението на една от най-големите човешки еволюционни гордости - противопоставения на останалите пръсти хватателен палец...

За логическите загадки в свръхреалистични куестове като Myst III: Exile например, пък въобще не ми се говори. Способността да видиш чуждата логика изразена по възможно най-първичния начин за влагане на информация - не в думи и т.н., а в механизми и артефакти, е просто a must have в списъка на желателните за придобиване умения.

И т.н. и т.н. почти във всяка игра има или може да се открие (разлика разбира се има) смисъл и полезност, при това базирани най-вече на тренировъчно-образователната им същност подкрепяна най-силно от приближаването на игрите до реалността. В този ред на мисли, вопълът на автора на горното есе, звучи доста по-близо до поредния хленч в общия хор оплаквачи на Доброто Старо Време, отколкото като полезен анализ.

А за такива случаи безспорно важат думите на Вонегът : "Внимавай на чии съвети се доверяваш, но и бъди внимателен с тези, които ти ги дават, защото съветът е форма на носталгия..."

Love is like pi - natural, irrational, and very important. - Lisa Hoffman