Абе геймърчетата са си чиста проба наркомани. Единствената разлика е, че се скапват малко по-бавно от истинските и пораженията са върху психиката - човек почва да се мисли за голяма работа, да вдига тежести... (в случая визирам един стар приятел, за да отклоня вниманието от себе си - мен горе-долу ме знаете:)

Какво точно иска авторът на тази статия? Игрите винаги са били в огромната си част повече симулация, отколкото изкуство. Ако беше обратно, щяха да омръзват по-бързо. Изкуството е именно това - казва ти се нещо и го възприемаш директно "там вътре" (ако можеш). А пък играта в някакъв идеален и несъществуващ вариант не казва абсолютно нищо. Там идеята е ти да говориш (стреляш) без значение какво, и винаги да си прав (например с cheatове:). Е, и двете си имат недостатъци, но за едно не съм съгласен (ако това е идеята на статията; да си призная, не я прочетох) - забравих какво точно беше... [разсеян поглед]

lough and cry
live and die
life is a tripping of dreaming