This essey was incredibly stupid!
by me

Какво е основното становище на автора? "Златната ера" на видеоигрите от типа на Пакман и "Жабчо" е заменена с дивото средновековие на 3D шутърите и игрите на спортна тематика, като основния проблем е същия, който се забелязва в залеза на нямото кино, за сметка на "говорещите" филми - внасянето на реализъм в изображението влошава качеството на цялостния продукт.

Другият велик и неоспорим аргумент беше, че както някои илитерати в изкуството смятат, че колкото по фотографски точна е дадена картина, толкова по-добра е, осланяйки се на схващането, че предметът на изкуството "трябва да прилича на нещо!", така същата погрешна концепция е прегърната от производителите на игри (които не били никакви дизайнери на игри, а прости програмисти и специалисти във визуалните изкуства! Горките, моля ви се!...), които вече не се задоволяват да обозначават чудовищата с абстрактни маркери, а ги рисуват в 3D.

За илюстрация на преминаването към тази пагубна и безмозъчна практика, която авторът така горещо анатемосва, беше приведен като пример Battle Chess, в който непростимият нов графичен реализъм (прекръстете си 3 пъти и направете знак за прогонване на злото) се изразява в решението на създателите на играта, да илюстрират "вземането" на една фигура от друга с "реална" битка между тях (примерно конят вземащ пешка ставал на рицар, който с галоп влиза в полето на пешака и му отсича главата (въобще не ща да знам какво мисли този човек за Age of Empires тогава...)).

Накратко, цалостното възражение на Robert Abbott се съдържа в тезата му, че привнасянето на реализъм в играта, убива нейната интелектуална и въобще стойност. Така че човекът патетично възкликва по отношение на производителите на игри:

"They believe that the purpose of a game is to imitate something in life. They think the more realism the game has, the closer it will come to imitating life, and the better the game will be. They are simply wrong about this. We don’t play games as a substitute for reality. Actually, no one knows why we do play games, but reality has nothing to do with it. "

Хайде още веднъж: "We don’t play games as a substitute for reality. Actually, no one knows why we do play games, but reality has nothing to do with it. "

Пълни глупости!
"НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЗАЩО ИГРЕМ ИГРИ, НО РЕАЛНОСТТА (реализма) НЯМА НИЩО ОБЩО С ТОВА"...

И както е практика в такива случаи, хайде да се обърнем "назад към природата" за да се опитаме да разберем защо аджаба играем игри...

Малките лъвчета се гонят и борят, дебнат се и скачат едно върху друго симулирайки движенията на бъдещите прерийни ловци, в които се превръщат. Малките патенца махат с крачета под водата, ловят мухи и правят там каквото се очаква от тях да правят, когато се превърнат във влудяващо тъпите птици, които им предстои да бъдат. Кончетата тичат, орлетата се учат да летят (или учат разни жабчета (а може би и костенурки?!) да летят ("Чоко и Боко are not dead!") и въобще всички животински видове подготвят чрез игрите малките си за бъдещия им зрял живот.

Наистина, това, което правят малките човечета би накарало всеки извънземен наблюдател да изчезне с писъци към хоризонта или произволна друга точка, която смята за добро временно убежище, прозирайки истината за човешкия вид, но така или иначе ние сме хора и сме такива - най-опасните ловци и вечни състезатели. Понякога природата ни ни кара да тъжим като Ендър за това, което сме били принудени да извършим, но без същата тази заклеймявана от самите нас агресивност и непримирим дух едва ли щяхме да се опитваме винаги да достигнем По-Високо! По-Далече! и По-Бързо!


Накратко, да се подценяват достойнствата на новите, "по-реалистични" игри и да се заклеймяват като глупави и безполезни е преди всичко глупаво и безполезно, та чак вредно! Това, че авторът е умрял 1000 пъти в лабиринта на някой шутър и с носталгия си е припомнял в отчаянието си, колко по-лесно е да можеш да виждаш целия лабиринт наведнъж, да знаеш къде е всяко едно чудовище във всеки един момент, и въобще да не ти пука как точно Пакман "изяжда" и гадовете когато си вземе онова... ъъъ... нещо?... си е негов проблем и не е причина, и ние да регресираме до същото ниво.

"Ако беше лесно нямаше да е интересно!"

Та така.

Gravitation cannot be held responsible for people falling in love. - Albert Einstein