Напротив, тази армия ще бъде много леснопресказуема, защото какъвто и нов опит да трупа, той ще е изграден върху стереотипа на поведение и възможности на оригинала. Да не говорим че общите спмени също са ограничение, тъй като и най-богатия опит на един човек не може да се сравни с опита на 10 негови колеги. Не знам дали си чел поредицата за Свирепия, но там прави впечатление, че една бойна част тюлени се състои от НАЙ-РАЗЛИЧНИ като способности и физически характеристики хора.

По принцип исках да кажаче, че идеята че клонирането може да бъде някакво осбенно предимство, се основава на грашното допускане, че съвременните обществени системи се основават на количественното репликиране на един оригинал. Тоест че все още господства философията на конвейъра. Няма такова нещо - погледни дори първоизточника на този подход - колите на Форд. Там печели не този който може да произведе най-масови и най-евтини автомобили, а този който може да индивидуализира масовия прототип.

От друга страна с генетиката е свързана и другата масова заблуда. Смята се че знанията ни в тази област ще ни помогнат да създадем по-качествени хора, без вродените дефекти. Отново имаме механично пренасяне на остарял вече човешки опит върху нещо съвсем ново. Просто защото това много прилича на създаването на нови породи. Човекът пак се третира като животно. Но той не е животно, той дори не е и обществено животно. Той съществува и се развива като използва обществени отношения под формата на технологии. Защо на никой не му хрумва идеята, че ако ти можеш да контролираш гените на зародиша, ти ще можеш да контролираш и собствените си гени? И в този случай ще бъде много по-разумно да оставиш съдбата на един човек в неговите си ръце, а не да създаваш сложна обществена организация за контрол на неговия генетичен фонд. Ами ако някой иска да му пораснат криле, а друг да има два пъти по-голяма глава? Ако той реши че това са негови съществени качества които той иска да има, защо да не може да го направи?

Погледни към себе си