Или още Пак за вечния ни страх от интелигентните миксери.

Открай време хората се страхуват от съвършенството на своите подчинени - от класическия митологичен мотив на детето детрониращо баща си, до роба превъзхождащ господаря си, машината изместваща човека. На колко филми и книги с подобна тематика сме се нагледали до момента?

Бунта на роботите от 50-те и 60-те години обаче днес не ни вълнува, защото си имаме по-интересна играчка - думичката "технология" се сдоби с очарователната представка "био" и франкенщайновците ни отново станаха органични. Колелото е направило пълен цикъл и днес отново се страхуваме от собствените си наследници, а страховете си маскираме с нелепо прокламиране на естественост и близост с природата. Баба ти все гените си е подобрявала! Ама-ха!

Проблемът обаче е, че заслепението от този първичен страх от непълноценност пред собственото предполагаемо съвършено творение, според мен ни пречи да видим истинският смисъл на генните манипулации, които така бързо и истерично заклеймяваме.

Както спомена, ЦУП - изборът е най-висше право и същност на човеците в качеството им на разумни същества, защото изразява исконното право на Съзнанието да бъде свободно. Хайде обаче да видим за какъв избор става дума.

Отвори един медицински атлас или каква да е книга където се описват характеристиките на човека като вид. Какво ще откриеш вътре? Описание на типичния представител на човешкия вид. Средният човек. Един биологичен вид, който наред с грифоните и еднорозите можеш да срещнеш само на хартия. Реално почти никой от "нормалните" живи хора не се припокрива с описанието на този митичен звяр. А това дори не е някакъв супермен - просто напълно здраво средностатистическо човешко същество. Абсолютният default - изходните условия, от които би следвало всяка една самостоятелна вселена с прозорци-очи да стартира съществуванието си в този уж най-прекрасен от световете.

Та хайде сега да се върнем на избора и морала, в който висше правило е именно гарантирането на тази исконна свобода.

Ражда се дете - никой не го е питал. Стартира живота си и преди да се е усетило първите няколко години от растежа му се взимат по инерция - едно дете не "избира" да живее, то прави това напълно автоматично оставено на милостта на собствените си инстинкти и обществените норми. Как да е, началната фаза е завършила и младата биологична единица вече е личност - най-накрая получава правото да управлява сам/а собствения си живот.
Каква е изненадата му обаче, когато най-първичния му ресурс, биологичната същност, с която обикновено автоматично и толкова естествено се самоидентифицираме, се оказва в бокса за поправка още преди да е тръгнала реално по пистата. И защо? Нима това същество има вина? Нима му е бил предоставен ИЗБОР?!

Реално, ситуацията е еквивалентна на това това да натикаш произволно избран без да е изявил желание за това човек в лодка, която да пуснеш по течението и да оставиш този "паднал от небето" човечец да се оправя сам с неизправностите на лодката, в която въобще не е молил да се качва от самото начало!

Та какво за етиката на родителите ще си говорим значи?!

Сега или вбъдеще, когато влияние върху тези най-първични и основни параметри касаещи физиката на бъдещото разумно човешко същество, на бъдещата самостоятелна уникална и неповторима личност е възможно, струва ми се, че осигуряването поне на това, което считаме за минимум - на нормален равен старт е задължително най-малко от етическа гледна точка.

В края на крайщата както подчерта и Хелън, нека не забравяме, че тук не си говорим за _подобряване на човешкия вид_ в смисъл на заменянето на настоящия такъв с друг, макар и много подобен нему, но с повишени във всяко отношение характеристики, а елементарното елиминиране на максимален брой фактори, които биха довели едно нищо неподозиращо и напълно невинно човешко същество до внезапен и фатален фалстарт, на иначе може би прекрасния му живот.

Говорим си за гарантиране на нормалното, а не за неговото надхвърляне.

Самата постановка, че настоящото "естествено" човечество е съставено от нормални биологически човешки индивиди е идиотска илюзия! ВСЕКИ, абсолютно ВСЕКИ по някакъв начин се отклонява от това което би трябвало да бъде поне минимално гарантиран стандарт.

Това за което става въпрос е много по-точно да се нарече превантивно лечение отколкото усъвършенстване от някакъв род. Защото думичката "усъвършенстване", която ползваме е коварна - ползва се и когато поправяш нещо счупено, до нормалното му здраво състояние, и когато заменяш едно здраво нещо с друго, което по някаква причина ти харесва повече.

Идеята на генетичния стандарт не е 100% от следващото поколение дечица да скачат 3 метра от място и да могат да зашлевят зад врата бягаща антилопа, докато я подминават със смях, а гарантирано 100% от тях да могат да ХОДЯТ. Нещо, което Майката природа в безкрайната си мъдрост не може да им осигури.


И за да съм сигурна, че ще остана разбрана - ще ми се още от сега да пресека всякакви "еволюционистки" доводи. Да, в процеса на сляпа еволюция, усъвършенстването на вида се заплаща със смъртта на неуспешните опити, но да се приема това за някакъв Закон Божи е смехотворно - това не е желанието на безкрайната в мъдростта си Майка Природа, защото такава не съществува, това е просто степента на гаранция, която осигурява сляпата случайност - стойност, която се дъни и по най-небрежния тест за хуманност.

И още нещо, пак на социалдарвинистка вълна: ОК, нека пренебрегнем очевидната нелепост на подобно твърдение и да се съгласим, че по някакъв начин смъртта на непригодните тела заплаща бъдещото съвършенство на вида, и това е етически оправдано. В тези тела обаче са затворени съзнания, личности, ХОРА. Нима трябва да се жертват и те?


Искаме или не, ние сме хора - носители на ред. Да оставяме случайността да се разпорежда със съдбата на разумни същества е престъпление срещу собствената ни същност.

----------------------------------------

ПП. Специално за "ГАТАКА" - дори и във толкова тенденциоцен филм, с такова едностранчиво разглеждане на фактите, постъпката на родителите на главния герой граничи с пръстъпно нехайство... При това май от другата страна на границата.

On a bus station a bus stops. On a train one stops a train. On my desk I have a workstation...