Даването на съвети е най-трудното нещо, понеже човек никога не знае къде да спре. Казваш "Абе, хубаво е да се прочете "Градът"" ... и в следващия момент върху главата ти се срива планината от спомени за останалите _безценни_ книги на Саймък, без които ничия обща култура не може да мине. ;-)

Затова ще се опитам да направя списък на книги, които, дори и да не са най-добрите в жанра си, са задължителни от _културологична_ гледна точка. Без които познаването на света ни би било непълно. Да речем - човек _трябва_ да знае защо отговорът на Вечния Въпрос е 42! Човек _трябва_ да знае защо компютрите в офиса са кръстени "Средната земя", Гандалф и Билбо! Когато кажем "Тоя пък какво се е скрофлил като Марвин", събеседникът _трябва_ да може да ни разбере! Това са парчета култура, без които ... не можем да общуваме пълноценно.

И така...

1. "Пътеводител на галактическия стопаджия".
Защото е _така_ натъпкана с архетипи и стандартни житейски ситуации, доведени до абсурд, че осигурява отправна точка във всеки разговор. Да речем, когато получих заплашително ЛИЧНО писмо за неплатена сметка, където обаче адресът беше щампован допълително (т.е. - компанията само се ОПИТВА да накара писмото да изглежда лично и плашещо, а всъщност си е стандартен формуляр, който отива във всяка пощенска кутия, независимо дали си си платил сметките или не), аз заявих, че това е като заплаха, отправена от Слартибарфаст. Познатите ми много се смяха, с изключение на една девойка, която ... не беше чела Пътеводителя.

2. Разказите на Азимов.
Човек _трябва_ да знае що е това позитронен робот. Трябва. Дори, влизайки за момента в тона на клуб "кеч", бих казала "Р. Даниъл Оливо RULEZZZZ!!!!" <кхм-кхм - възстановявам нормалния си тон, поправям си неловко ревера на сакото и продължавам> ... И Елайджа Бейли също. Рулез. Сори.

3. Шекли.
Шекли е един от авторите, за които питам изумено "Ама ... не си чел/а ШЕКЛИ?!? А ... КАКВО си правил/а?!?" Шекли трябва да се прочете.

4. Артър Кларк. Може би Одисеята, може би "Среща с Рама", може "Градът и звездите" - по избор. Всички те са част от световната културна мисъл, без която ... без която сме по-малко част от цивилизацията.

5. "Падането на нощта".

6. "Понеделник започва в събота".
Братя Стругацки също са сред авторите, за които се изумявам, когато някой не ги е чел. Не е задължително да е "Понеделник започва в събота", може да бъде "Натоварени със зло" или "Бръмбар в мравуняка"... Веднъж направих комплимент на един човек, че прилича на главния герой от "Бръмбар в мравуняка", а той не разбра какво му говоря. Което много ме изненада...

7. Съжалявам да го кажа, но - "Властелинът на пръстените".
Не съм почитател на Толкин, но е въпрос на обща култура човек да познава творчеството му. Когато пускаха филма, един познат ентусиазирано ми се развика по телефона: "Господи, най-после, след цяла година работа във фирмата, разбрах защо компютърът ми се казва Гандалф!" Е, казвам строго аз, тези неща _трябва_ да се знаят. ... А иначе и аз не харесвам книгите му...

8. Карл Сейгън. Може да не е фантастиката му, която не е особено силна, а публицистиката, но _нещо_ от него трябва да се прочете. Дължим му го, дори само заради новия прозорец, който той отвори пред науката.

9. Пратчет.
Най-после. Ако повече хора четяха (и разбираха) Пратчет, светът щеше да е далеч по-добро място. В библейски термини Пратчет е Змията - той ни лишава от невинността на невежеството ни. След "Шовинист" вече не можем да кажем "Мразя циганите/турците/чернилките" без да изпитаме чувство за вина. Той не ни кара да _харесваме_ различните от нас, а да _разбираме_ различията помежду ни.

След "Истината" човек не може да не се засрами от това, че някога е навирвал надменно нос "Аз не се интересувам от политика". Защото, както казва Уилям Де Уърд за група свои читатели, "...ако не се интересуват от нищо друго, освен от пойни птички, скоро на власт ще дойде някой, който ще ги принуди да изядат от глад _и перушината_ на любимците си!"

Така че - Пратчет.

10. "Врата към лятото". Заради първата страница си струва да се прочете цялата книга.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Както е видно, не съм включила в предложенията си мои отдавнашни любимци като Лоуис Бюджолд, Дейвид Брин, Тимъти Зан, Дан Симънс, Нийл Стивънсън и Франк Хърбърт. Това е по причина, че въпреки че ги харесвам като автори, те не ми се струват _неизбежна_ част от необходимия културологичен "багаж", без който човек не може да разбере пълноценно света. Може би предстои да станат, разбира се... Но досега не ми се е случвало да възкликна изумено "Не си чел ... Зан?!? Но как е възможно?" ;-)

Hellen
==
"The only sensible thing is for people to know if they kill a whale, they've got a dead whale." - Adam Young, The Antichrist, on environmental issues, "Good Omens", Terry Pratchett