Трудничко ми е да си обоснова вкусовете, но мога да опитам.
За Гейтуей мога да изредя неща като дълбок психологизъм, прекрасно познаване на човешката душа и т. н. недоказуеми дивотии, но няма да го направя, защото няма да е вярно. Не си я харасала, докато аз съм? Може би аз самият съм успял да се идентифицирам с някой от героите? Не ми харесва особено идеята това да е именно главният герой - нерешително и противно през повечето време човешко същество, но какви ли номера не ни играе подсъзнанието.
Като казвам Играта на Ендър, имам предвид само първата книга. Следващите, включително и Говорител от името на мъртвите, са сериозно отстъпление. Няколко пъти съм казвал защо я харесвам и честно казано, не ми се повтаря. Има нещо в тая книга, което ме накара да се замисля над проблеми, които никога преди това не ми бяха идвали на ум.
Прочети ЕОН, като преглътнеш мълчаливо началото, и после пак ще си говорим за нея.
Освободеният просто ми хареса като книга, по-скоро като литературни похвати, отколкото като смисъл.
А защо не вземеш и ти да пуснеш твоето топ 10? В крайна сметка точно ти пусна мухата.
Adversus solem ne loquitor.
|