<<За Гейтуей мога да изредя неща като дълбок психологизъм>>

...Ах-ха. Когато става дума за самоидентификация, дори боговете мълчат. ;-) Искам да кажа, че разбирам как несъвършените и земни (макар и в орбита) герои от поредицата биха могли да се окажат близки до читателя. Моите несъвършенства обаче явно клонят в друга посока, така че не мога да се идентифицирам духовно с никой от тях.

<<Като казвам Играта на Ендър, имам предвид само първата книга. Следващите, включително и Говорител от името на мъртвите, са сериозно отстъпление. Няколко пъти съм казвал защо я харесвам и честно казано, не ми се повтаря. Има нещо в тая книга, което ме накара да се замисля над проблеми, които никога преди това не ми бяха идвали на ум. >>

Единственият проблем, който тази книга поставя (в моите очи) е старият проблем за неразбирането, породено от невежество - _те_ не са разбирали, че ние сме разумни, _ние_ не сме разбрали, че те не са агресивни... Не ... просто не е мой тип книга. Още повече винаги разглеждам Ендър като "парашутист" - защо той да може да стане генерал на 11 години, а на нас, читателите, да не ни дават (връщаме се на въпроса за само-идентификацията, явно ;-) )

<<Прочети ЕОН, като преглътнеш мълчаливо началото, и после пак ще си говорим за нея. >>

Окей, окей, довечера я почвам.

<<Освободеният просто ми хареса като книга, по-скоро като литературни похвати, отколкото като смисъл. >>

Да де, аз затова не я харесвам - защото е силна като литература, но с противни ми внушения.

<<А защо не вземеш и ти да пуснеш твоето топ 10? В крайна сметка точно ти пусна мухата.>>

Да не смяташ, че е лесно?!? ... Защо, мислиш, поставих въпроса - защото му зная отговора ли? ;-)

Hellen