Много, амам много извинявай, че се намесвам и ще коментирам мнението ти, ама сърце мъжко не трае!
Та струва ми се, че с една голяма част от книгите, които си изброил, ще прогониш завинаги някой, който тепърва прохожда във фантастиката.
Ще се аргументирам - Верн е един от патриарсите, но пише твърде наивно, което е типично за почти всички писатели от онази епоха. По времето, по което е живял, а и доста след това, той е бил пророк. Но отдавна вече не е. Книгите му са задължителни, но според мен е добре да се четат или в много ранна детска възраст, или на по-късен етап.
Беляев - хм, от една страна е далеч от най-доброто във фантастиката, но пък от друга аз самият се запалих именно от неговите книги (е, не само от неговите, но и те доста помогнаха), тъй че това май всъщност не е възражение.
За Елин Пелин няма да говоря много. Опитите му да пише фантастика за деца и възрастни са такава пълна и невероятна каша, боза, безвкусица и за каквито други подобни епитети се сетиш, че просто нямам думи.
За Азимов, Шекли, Лем, Ле Гуин и Бредбъри нямам какво да кажа. Е, с изключение на Ле Гуин не са сред любимите ми автори, но какво да се прави - вкусове различни.

Adversus solem ne loquitor.