За съжаление, слабите неща не оставят и спомени. трябва да е книгата пред мен, да зачета няколко реда и да се сетя "какво беше това "нещо""
От последната сборна таласъмия, за мен има един прекрасен разказ -

Еньовден, на ЦБакърджиева
Лек, остроумен, с много приятна атмосфера. Без претенции за нещо голямо, но един цял сборник от такива разказчета би стоял постоянно на нощното ми шкафче и бих го препрочитал от време на време.

Разказите на Божидар Грозданов, Торба с вяра и Търговците...
Божидар е уникален в историята на таласъмските конкурси с факта че два пъти печели първо място. Даже три пъти, тъй като спечелата втора награда за конкурса 2007 макар да е втора, всъщност е първа, просто първа награда няма. Безспорно това си е постижение и подхванах да чета с интерес и надежди. Даже изчетох Орденът на свети Георги, който навремето пропуснах, тъй като сборника 2005 (или 2006? не помня...) беше слаб като цяло. След като изчетох и трите дълги разказа стигнах до извода че постижението на Божидар не нито литературно, нито развлекателно. То е постижение в областта - налучкване на вкусовете на журито.
Още преди време, тогавашния председател на СЗКЕК Уибробия формулира лаконично целите на бъдещия (за тогава) конкурс - "омръзна ми да чета за разни джуджета и елфи и дракони, искам да видя нещо със самодиви змейове и таласъми". През годините Божидар се доближи най-плътно до тая максима и затова резултатът не е изненадващ. Не е изненадващ и факта, че единствения публикуван роман от конкурса Таласъмия също спазва тази максима, та чак дрънка.
Съвсем друг е въпроса, че и едното и другото са четива освен бездарни, но да и четива нямащи нищо общо, повтарям за неразбралите - НИЩО общо с българския фолклор и митология.

Ще направя едно отклонение, щото едва ли някой ще седне да бистри тоя въпрос отново, в отделна тема.
Българският фолклор и митология не са само самодиви, змеьове и юнаци. Българският фолклор е дух, светоусещане, традиция, то е нещо магично, което не може да се дефинира, но се усеща достатъчно ясно и недвусмислено. Включването на някакви неща, наречени самодиви в текста не извиква въпросната магия, напротив - води до пошлост и демонстрира липса на вкус. И преди и сега продължавам да застъпвам тезата, че авлията от Какавидата Е фолклорен персонаж, ДОРИ да е напълно измислен, защото този дух и това усещане направо лъхат от този литературен образ. Дали наистина има такъв фолклорен персонаж нека фолклористите спорят, на мен не ми е интересно. За човек който е чел текста и който има грам литературен вкус, такъв въпрос (е ли авлията фолклорен образ) не стои въобще.

Споменавам Какавидата неслучайно, защото тя демонстрира една много ярка разлика - кое е фантастика, основана на българския фолклор и митология, и кое не е. От една страна имаме разказ с оспорена фолклорна принадлежност, но е издържан по дух и съдържание във фолклорно митологична тематика, от друга имаме разказите на Божидар, които гъмжат от всякакви фолклорни сурогати и нямат абсолютно нищо със фолклора и митологията.
За поука на тези, които мислят да пишат и за в бъдеще за конкурса Таласъмия - имате нагледен пример как се пише фолклорно базирана фантастика, имате и нагледен пример как можете да спечелите този конкурс. Изберете си. Много автори ВЕЧЕ избраха...

Урната на Урдур. Интересно четиво. В литературен аспект то е разхвърляно, непоследователно, нелогично и въобще шашаво. Типично "българско изкуство". Въпреки това творбата има претенции за нещо повече от просто писане и участване, има някои интересни образи, на моменти даже е интересна. Уви, само на моменти. Нито финала беше на ниво, нито през цялото време имах желанието да я дочета. Да се надяваме, че от този автор ще прочетем и нещо по-хубаво, тъй като определено показва заявка за нещо повече от посредственост.

Нестинарка, на АИлиев. Силно като текст, внушително, на финала ти остава едно недоумение. Ако в разказа е имало някаква идея, то аз не я долових и не я разбрах. Явно късите форми не са за Андрея. Макар че Вещица беше много интересн и хубав разказ. Което пък ме изненадва, защото автора (по повод на този разказ) на времето се закани повече да не праща текстове за този конкурс, явно е размислил.

Караконджул в костюм. Едно детско четиво с претенции за оригиналност и духовитост, но всъщност тягостно и досадно. Също няма нищо общо с българската митология и фолклор. Журито или робува на някаква мода (да се публикува фантастика за деца) или страда от НАИСТИНА (ама наистина!) лош вкус, по друг начин не мога да си обясня присъствието на този разказ в сборника.

Аб Ово, на ЦБакърджиева. За разлика от другия и разказ, този е един тежък и непонятен. Със сигурност изпъква на фона на останалите творби, но накрая все се питаш - за какво беше всичко? Да добре, една стара знахарка се превърна в змеица, турчалята дето искаха да я убият и да я изнасилят даже не помня какво стана с тях, но със сигурност не им се отвори парашута. Типичен разказ който вместо сюжет има deus ex machina, ако трябва да се изразя в терминологията на разказа (там кой знае защо латинския е на почит, което личи и от заглавието)

Тунджън. Нямам грам спомен за какво ставаше дума, дори повторното зачитане не ми припомни. Или не съм го чел това нещо, или е толкова зле, че се е изтрило само от съзнанието ми. Ще опитам пак, може пък да съм го пропуснал. Но имам ясен спомен, че прочетох сборника от кора до кора, въпреки неистовото желание да го захвърля.

Мъст. Същата работа

Сестринска кръв. Един добър кандидат за най-незапомнящ се разказ ЕВЪР! Макар че тая класация е много оспорвана и гъмжи от силни кандидати.

Като цяло. Един трудно четим сборник дори от свикнали и тренирани хора. Не смея да си представя какъв ефект ще има върху неизкушен добросъвестен читател. Сигурно ще тегли една майна на родната култура (и фантастика в частност) за още 10 години и този път няма да се вслуша (за нищо на света!) в убежденията на някой като мен, че това е "нещо ново и различно"

Да не се взема на сериозно...