Мила ми Каке, просто не е за вярване колко сходни, да не кажа еднакви, ситуации имат нашите две семейни истории . Може би защото сме щастливи, макар и по-ексцентрично, нали само нещастните семейства били нещастни по-своему...Е, вярно, имаме и доста сходен житейски път и възраст, което и предполага еднакъв събитиен развой и възприятия, навярно...Не се наемам да предполагам кой от вариантите, вашия или нашия, е по-пълноценен, просто поради очакваните перипетии със синхронизацията с вечно човъркащото ме его възможностите ми за прозрения и прогнози са твърде оскъдни тия дни. Надявам се поне ти да не ме обвиниш, че се изживявам като жертва, сигурна съм, разбираш, че дори и ако имах най-малко съмнение щях да съм далеч оттук и физически, и духовно. Вярвам, че благородството е в това да превъзхождаш предишния си аз, а не околните ти и в това отношения се гордея със себе си, но въпреки това комуникацията и при нас е твърде сложна, може би защото е по-лесно да се говори за нещата, когато можеш да ги видиш по-отстрани, разбирай попритихнали.
Трагичната илюзия на всекидневието е, че бъркаме сянката с действителността, бях чела някъде. Разбирам високата цена, която плащат Съпрузите в нашите бивалици за да преодолеят колебанията и съмненията си и мога да съм много съпричастна, но не защото се изисква от мен, а защото така разбирам живота и избора си. Съпричастието като форма на любов понякога върви ръка за ръка със страданието, а него не винаги можеш да прикриеш, въпреки резила, че не се усмихваш непрекъснато и нестихващо ентусиазирано, което вече е голям и дебел минус в представата за това как трябва да се държи идеалната съпруга, а както знаем тя трябва да е не си позволява да говори несвързано и неумно, да е винаги в слънчево настроение, да харесва и шумно одобрява всички предпочитания на съпруга си, а и да следи за изправноста на системата с кислорода за дишане и благодарноста така че да бъдат отчетливо видими и на равни периоди, препоръчително минимум на всеки 8 часа. Е, единодушно приемаме, че никой никого насила не може да задържи където и да е и и факта, че сме заедно би следвало нещо да означава и за мъжките логически упражнения, но е толкова простичко да изсипеш лошото си настроение върху разбиращото те същество до теб и да се прекроиш на добрата фея, изпълняваща желания без оглед на собствените си. Всички тези и други подобни хитрости ме карат да се усмихвам щастливо през сълзи и да си го обичам непоколебимо . Но трябва мярка във всяко очакване, нали? До писане!