Мила ми Зани, радвам се, че излезе на "светло" и че звучиш бодро. Все повече имам чувството, че слушам нещо от собствените си размисли вапреки, че ти си много по-мека и кадифена от мен. Днес гледах сутрешния блок на ТВ България и там говореха за най-любимия ми Бг автор П.Вежинов, та по този повод мислите ми отпрашиха в по-изискана посока по отношение на Тях - нашите Любими (казвам го чистосърдечно въпреки, че повечето хора са склонни да приемат присмехулно такива приказки от устата на жена, която е живяла повече от половината си живот извън първичното си семейство и почти толкова извън майчината си страна демек с много натрупан житейски опит и подобаваща липса на романтизми и сантименти). Сигурна съм, че поведението ти е следствие на любовта и морала, който следваш, но съм убедена, че само ти си знаеш какво ти е било и продължава да бъде, въпреки липсата на шмекерии откъм егото, което не можеш да заключиш в килера без да чуваш ропота му поне. Дано твоят човек да е по-съчустващ иначе се очертава доста напрегнато време, въпреки положителната нагласа за последващи мъчнотии. Съпругът ми е много интелигентен (онова сравнение със скандинавските идеии и пр.много ме изкефи), но като че ли на моменти му куца човешкото, в смисъл духовното, а не свинското. То, последното си присъства така или иначе (пак започвам!) с увлеченията по разни седморазрядни провинциални Бг флейтистки, дето не че не им виждаше подмолните семплички мислички и форс мажорни напъни за светло общо бъдеще, ама на, нали после пред приятели и Егото си ще се самопосипва триумфално с хартиени конфети и лепкаво шампанско. Не бе, не че не им признавам правото на хората да се забавляват и да кроят планове за така и не пристигащото бъдеще (щото ние пътуваме), но не съм схванала още що с тая глупост и неуважение напред, даже от флейтистката няма що да съм недоволна - на 25 години и аз бях доста наивна, но смея да твърдя не тъй нахакано проста. И друго не мога да схвана защо непрекъснато ми набива в главата колко трябва да съм благодарна, че ме издържа мен и децата (факт не лошо ни издържа), ама не че аз не съм влязла с желание и респект, и още Нещо в тази връзка и не че не съм наясно, че въпреки 8-те ми години след гимназията (и то каква Пл гимназия) яко учене по света и у нас нямаше да изкарвам такива пари, ако не бях си пожертвала женските си мечти за дом и семейство и които за мен са най-важните!!! И не че не вижда и не ме оценява, че съм видяла гения му зад маската на простосмъртен добре платен служител, но някак като робот не показва никаква топлота - една целувчица по бузата дори, а само сухи признания колко много ме обича, но да си знам мястото щото и той трябва да диша, а аз не трябва щото така или иначе съм издържана. През лятото като реших и аз да се направя на безкористна флиртаджийка веднага ми беше разказана историята за блудния син, а не дъщеря (не че не ми стана приятно от този тъй далечен намек за ревност), ама боли от това, че Той е съвсем наясно, че съм твърде обичаща и лоялна въпреки 13-годишния ни брак. И недей да правиш моята грешка да не говориш за темите, които ви засягат и двамата и преодолей дискретността си нищо, че ще те поизгорят отговорите, но повярвай ми това е здравословното за връзката и любовта ви иначе премълчаваните мисли и чувства са само бомба със закъснител и като избухне ще трябва да правиш от компромисите, които те разяждат и които се проявяват и като телесна болест от най-неприятните. Природен закон! Бъди по-смела и борбена и толкова добра, колкото си в момента! Звучи лигаво, но в мислите си съм с теб, щото виждам моята история в по-пълноценен вариант. До писане!