Здравейте Патиланчовци в рокли и с човешки лик! И на мен ми се иска да пропадна в някоя депресия и понеже все ми се изплъзва лъкатуша между меланхолия, лошотия и безметежно безхаберие с временни пориви на ентусиазирано разчистване на дом, вредни детски навици, подтискащи мисли и ненавременни действия. Хем ми се ще да преобърна света, хем се чуствам омаломощена някак си...Самоанализирайки се и четейки вас овехтялото клише за далечното ни роднинство с необятните душевности по славянска линия ми се струва много логично...ей, от толкова необятност се чустваш като Алиса в страната на чудесата, неловко и от време на време жално, та чак жалко...
The past never past!
В нашия вилает до кой знае какви разкрития не се е стигнало (ама ние доста си споделяме), но едни снимки показани ми на полудоброволни начала направо ми раздраха душата или там каквото и да е от чуствено-духовната сфера. ..Сега е моментът да си призная, че не съм чак такава мила душица за каквато сте ме взели от писаниците ми, аз и бия и то на обществени места, и крещя като се зачервявам през това време (случайно се видях в огледалото веднъж и ако не бях тъй побесняла щях бая да се посмея). Иначе сме като по М.Башева, някаква много зла и упорита любов ни гони и двамата, отърване няма и въпреки всички нелепи ситуации като например да объркваме ролите на съпругите и любовниците, не я забравяме и предаваме, а напротив ...
Що се отнася до онова поколение реших и аз малко да се изявя с още по-горното изречение на чужд език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите