Това в края на първата година е само началото. Правиш лека чупка в кръста (обикновено мъжете не чувстват вина та от нас се иска да се правим, че минало и заминало) и чакаш следващия удар. Вариантите ти не са много - така че или избираш новия начин на живот или си взимаш децата и багажа и търсиш следващия, който много рядко (почти 1 на милиард) е различен от предишния - както виждаш получава се т.нар. параграф 22, който аз за по миличко наричам параграф семейство.
Нещата се утежняват, когато любимия ти стигне възраста около 40 - тогава поради неясни причини започва да си задава въпроси, които рядко съзнава, че са безумни и нямат отговор, започва да им търси отговорите, което тотално може да те съсипе, ако решиш, че с цената на всичко ще си запазиш семейството.
Трябва да имаш предвид, че най-често задавания безумен въпрос е "кой ме набута да се оженя и да имам деца - не съм още дораснал за такива отговорности" ... "това ли е истинската ми любов, а да не би случайно да се разхожда наоколо, пък аз да се заблуждавам, че вече съм женен за нея", "професионално постигнах всичко, уморен съм вече, време е за екстремни спортове и други пенизи, които да ми покажат, че съм млад и държлив" и такива други, неизчерпаем брой безумия. Всичко това се придружава с минаване от леки депресии (за по седмица - две) в еуфорични настроения. Междувремено ти можеш да полудееш, защото в дадени моменти си готова да го напуснеш с цената на всичко, но дори и да не му го кажеш, като куче той усеща намеренията ти и минути преди да отвориш за последно вратата те прикотква с някакви трикове, ти решаваш, че всичко се е разминало и ... нещата се завъртат отново.
Те това ми се случва на мен в момента. Стоя и се чудя да чакам или да тръгвам. Ако ще чакам - чудя се колко, ако да тръгвам - няма ли да е малко крайно - все пак сериозна причина няма - освен че старее момчето и не му понася. Аз пък съм млада и ми се живее нормален живот.....
Отдавна вече съм се отказала да дискутирам с него каквото и да е - просто защото най-често се случва следното - обсъждаме даден проблем и взимаме решение - минава ден и вече става нещо, което няма нищо общо с това което сме решили. Не мога да кажа, че го прави умишлено, просто се случва, когато попитам просто "защо" той дори не отговаря. Затова спрях да питам, обсъждам, говоря, натяквам, мрънкам, изисквам - оставих го на самотек ... и доколкото виждам му е по-трудно като няма моята подкрепа-опозиция, но в крайна сметка доста компромиси направих до тук та да продължавам да се правя на маймуна.
Тук нямой може да попита - какво стана с любовта - чесно казано страх ме е да се замисля. Лично аз си живея със спомените от миналото, но той какво точно мисли едва ли самия е наясно.

И с риск да ти прецакам темата имкам да попитам - до кога продължава периода 40, че ще полудея. също така ако нямой има лек за такива мъже - моля споделете. тя тая тема май е за женския ...