Ами и при нас събитията се развиха горе-долу както при вас:
разговаряхме лице в лице, всеки си изказа болката. Оказа се, че той не знаел, че държането на ръка били кой знае какво "престъпление", но после разпитал няколко жени и те му казали, че това е "смъртен грях". Така той ми прости, че съм го ударила, пък аз реших да му повярвам 100% за собствено успокоение и също "му простих" (слагам го в кавички, не защото съм му простила УЖ, а понеже той де факто не е направил нищо друго освен държане на ръка, което само по себе си не изисква кой знае каква прошка, само че аз дадох пределно ясно да се разбере, че това е недопустимо!!! И той едва ли ще го повтори даже и насън!) .
Сега смея да твърдя, че връзката е още по-силна сега. Да отбележа само, че след откровен и подробен разговор, където ВСИЧКО се слага на масата и се дискутира докато не се стигне до решение, прошка и т.н и си кажем, че вече сме ок, НИКОГА повече темата не се натяква или напомня. Това за мен е задължително.

Тоест, тактиката да се решат проблемите, да се изяснят позициите на момента, оставяме ги там, където са се случили, и продължаваме да гледаме само напред, с натрупания опит (и най-вече изводи от него) под мишница, само като помощно средство за следващи подобни ситуации, и определено не като оръжие при всеки следващ спор. Не!

Ето тука линка, където съм писала за развръзката:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите