Мила миши,

хората са казали: мъжът и детето са както ги "тренираш". Нека не се приемат тези думи буквално, но смисълът е разбираем.
За случилото се няма какво да се тормозиш, никой не може да каже как е било, освен мъжът ти, а ти ТРЯБВА да му повярваш. Подрони ли се доверието, не е на добре. Тоест, трябва да му повярваш за свое успокоение, и за негово - също. Защото той усети ли, че ти не му вярваш, следващият път може да си каже: тя така и така не ми вярва, поне да има за какво.

Както и да е. Единственото, което ме притесни от цялата случка е фактът, че ти не си се обадила веднага. Знам, нерешителността ти е била продиктувана от митът "ревнивата съпруга". Мисля, че този мит е измислен от мъже с НЕЧИСТА съвест. Всеки мъж, който обича жена си (сигурна съм, че твоят е такъв), ще разбере, че жената се притеснява от 1 обаждане. Разликата между "ревнивата съпруга" и "загрижената съпруга" е точно в броя на обажданията. Първата се обажда постоянно, втората - само при нещо необичайно и тревожно. Все пак, ако беше му се случило нещо, винаги щеше да се обвиняваш, че не си се обадила веднага, а си чакала разтревожена и възспряна от ши__ните хорски предразсъдъци за "ревнивата съпруга".

Друго - МНОГО важно - нещо: каквото и да е станало, ти ТРЯБВА да покажеш на мъжа си, че подобна ситуация те разстройва, тревожи и не я приемаш за нормална. А той, както любящ съпруг, ТРЯБВА да разбере, че ти си права!
В момента, в който ти си премълчиш и преглътнеш чувствата по въпроса, ти му даваш сигнал зелено: че няма проблем, че това не те дразни, че е нещо нормално. Това не е добре, дори и той да няма задни помисли, следващия път може пак да се унесе, а ТИ пак да се тревожиш. Помисли си добре. От най-наивна гледна точка, това не е здравословно за връзката ви, защото ти ще се тревожиш и трупаш, а той въобще няма и да осъзнава, че има проблем.

Ето така стават недоразуменията между мъжете и жените.
Според мен, трябва да му кажеш как си се почувствала и защо не си звъннала веднага. И да изтъкнеш, че подобно безотговорно поведение не приемаш за нормално. Сигурна съм, че той ще оцени загрижеността ти. Освен това по този начин ти изразяваш едно себеуважение, което е заразително и кара хората да се отнасят по същия начин към теб. Твоите чувства не са маловажни, те се трупат, дори да се опиташ да ги подтиснеш сега, НИКОГА не знаеш как и кога ще избият като гейзер - с десеторно по-голяма сила. По-добре ги изрази и ги обсъдете сега, отколкото да ги трупаш. Защото следващия път, при нещо маловажно, натрупаните чувства могат да ти скроят ужасно гаден номер и да го накажеш с гняв, който не е заслужен в дадената ситуация, и който дори и ти няма да знаеш откъде е дошъл.

И в заключение: това е САМО моята гледна точка и не се опитвам да ти кажа как да постъпиш. Ако все пак ти хареса тази гледна точка, начинът, по който аз я прилагам е следният (естествено има и изключения, от които обаче аз се уча):
1. себеуважение и себе-обич
2. уважение и обич към партньора
3. факти БЕЗ обвинения
4. в подкрепа на т.3 се опитвам да говоря с "аз така и така", а не с "ти....". По този начин избягвам всякакви нюанси на натякване и обвинение.

Тоест, ако т.1 не е изпълнена, т.2 не може да бъде изпълнявана дълго... горчивия ми опит показва, че ако ние самите не се погрижим с обич за себе си и за чувствата си, хората около нас:

-или няма да знаят за какво става въпрос (най-вероятно това е вашият случай)
-или няма да им пука.

Желая ти много любов!