Може да не ви изглежда правдоподобно, но цялата истина блесна с явна грозота. Не зная от къде да започна...Срещнах се с "дамата". Много нелицеприятен индивид- ниска, пълна, с белези по лицето, никаква следа от изтънченост с устни на вечно сърдита, пренебрегвана и потъпквана от живота жена(и все пак не външността и, а именно постъпката и я правят истински грозна в моите очи). Господи, колко жалка гледка. Не съм викала, не съм се карала. Накарах я да ми обясни какво се случи, за да не обясня аз на мъжа и моята версия. Думите и бяха само: "ох, не знам как стана, ох съжалявам"- кършене на пръсти, влажен поглед. Не мога да ви го опиша- унизителноооооЧак ме досмеша...Целият разговор 3 минути, обърнах се и си излезнах с достойнство.
Дара, не си права, че в семейството нещо куца, наистина не си. В това е пълният абсурт и т.нар. ми партньор го потвърди.
На тези които ще ме посъветват да се поддържам по-добре, ще отговоря, че правя достатъчно и хората около мен го забелязват. Олекна ми, седя си и се чудя как може такъв глупак да съществува, такова неразсъждаващо човече и баща на синът ми на всичко отгоре
Ще се обадя на сестра ми и ще направим едно малко пазаруване. Това е терапия, поне при мен действа безотказно.
Добре ми е вече, много по-добре от снощи...