Моите най-искрени съболезнования!
Преди време в този клуб много се изприказва за това как след навършване на пълнолетие децата трябва да напуснат семейното гнездо и да се оправят сами по белия свят. Говореше се за това, че 18 години родителите им са ги гледали, грижили са се за тях, тревожили са се за тях и заслужават да останат сами и да се радват на живота. Тогава изказах мнение, че всъщност родителите НЕ искат да остават сами, поне не тези, които искрено обичат децата си. Твоята майка наистина много те е обичала. Сигурна съм, че ти се е обаждала не за да преодолее самотата и скуката от безкрайните сапунени сериали, а защото наистина е искала да те чуе, да разбере как си. Родителите продължават да се грижат и тревожат за децата си и много след като тези деца са навършили пълнолетие и са създали собствени семейства.
Не мисля, че има смисъл да се упреквваш за това, което си могла да направиш. Направила всичко, което обществото очаква от едно пораснало дете - да осигури подслон и храна на родителите си и да ги остави да си живеят живота. Всъщност съм сигурна, че си направила много повече от това - от думите ти личи, че и ти си обичала майка си, както тя теб. Просто живота понякога ни завърта в един водовъртеж, от който много трудно човек може да се измъкне и да отдели време за наистина съществените неща. Фактът, че сте изкарвали празниците заедно съвсем не маловажен - говори, че въпреки всичко между вас е останала цяла връзката, свързваща родители и деца.
Не си мисли за моментите, които сте изпуснали - станалото станало. Мисли си за хубавите моменти, които сте изкарали заедно!

Каквото и да направите ще е незначително, но въпреки това е важно да го направите.