мила ,не се притеснявай,и аз на 19 години ревах че не съм забременяла на втория месец след годежа,но на третия вече бях бременна,родих син и на третия месец пак бях бременна с дъщерята,когато тя беше на 9 месеца се оказа че пак съм бременна,но понеже беше с луксация и в апаратче,реших че ще ми е трудно с трето и го махнах.тогава започна кошмара че съм убила собственото си бебе и всяка нощ сънувах чеимам бебе,така почти 3,5 години ,вече откачах и накрая реших че само едно бебе ще ми помогне да си оправя нервите.но мъжа ми не искаше трето,а аз полудявах вече.и така отидохме на море за 14 дни,аз си бях изчислила всичко,излъгах го че пия противозачатъчни и за моя голяма радост успях да забременея и родих момиченце,след 8 години пак се наложи да правя аборт..сега същото това момиченце се опитва да забременее,но понеже това и е станало фикс идея не става нищичко.исках друго да ти кажа-познавам поне 6 семейства които не можеха да имат деца и си осиновиха,и за тяхна най голяма радост когато се заплеснаха с детето,забременяха без усилия и си родиха по още едно или две деца.И наи интресното знаеш ли кое беше-обичаха осиновените повече от своите защото те са им донесли късмета да си имат и собствени.желая ти успех и дано си разбрала какво исках да ти кажа.