Знаех си, че съм гей, доста по-рано, т.е. преди да завърша медицина. Още в предстудентството.
А станах гинеколог по следния начин.
Като студенти, трябваше да участваме в някаква кръжочна или свободно-избираема форма на обучение. Аз бях болен - имах някаква адска хрема, главоболия , нещо бях грипав. И си стоях в къщи. И ето, че телефона звънна, една от колежките ми каза, Ники, трябва да се запишеме на нещо по желание, и аз и казах, ами запиши ме на каквото искаш. И тя - прас ме цопнала в акушерството и гинекологията.
И ето , че мина година, втора, трета и аз три години си ходех по дежурства в АГ-катедрата. Почнах да научавам гинекологията и толкова. Хареса ми като специалност и после след завършването си, станах специализант и т.н. И така, живота ми ме превърна в гинеколог. Това е.
А колкото до сексуалните мисли -вярно е, че няма човек на земята, който да няма сексуални помисли, за хората около себе си. Но гинекологията не е това, което хората си представят - чисти млади мацки, с дълъг бедър, яки гърди, избръснати, стегнати и едва ли не - като в порно-филм.
Напротив, това е доста мръсна специалност - пипаш какво ли не, колко пъти са ме опикавали на раждане, колко пъти са ме повръщали, какво съм вадил от разни места, нямам думи. Всички гинеколози работят с пациентите си като лекари. Просто специалността е малко по-особена, щото се касае до половата система на човека. Същото е и с урологията и андрологията - колегите там пък работят с мъжката полова система.
Следователно ежедневните гледки са част от професията и нищо повече. Ще ти дам още един пример - колегите лекари в Клиниките по Съдебна медицина и Патологоанатомия - ами те са денонощно в трупове - умрял до умрял - е това не ги притеснява. Това се дължи на факта, че всички ние минаваме през тоя жесток курс на обучение 6 и повече години, през който разпарчадисваме човешкото тяло до най-малка подробност, и въобще Медицината като наука е специалността на Голото тяло - ето защо ние нямаме притеснения относно общуването с пациента, защото ние учим и работим с тялото в натура.
В личностен план - аз съм си с една сексуална ориентация, и няма да се променя - гледката не ми пречи.
Имам колеги, които са бисексуални - те също не се притесняват от това, което гледат.
Ами колежките - гинеколожки - те са повече от нас мъжете, поне при нас - имат си мъже , че си имат и гаджета, и то със сигурност го знам за всичките - така, и това не им е повлияло.
А за отвращението от вагиналното раждане на мъжете - сигурно има и такива, щото виждат невиждани неща, досега съм имал около 15 раждания, в които бащи са присъствали, в 10 от тях, бащите припадаха, и да се чудиш кой да спасяваш, в останалите 5 - просто излязоха - е какво да ти кажа.
А за нас това е ежедневие и професия - просто го работим и толкова - значение няма. Общо взето като кажеш за един мъж , че е гинеколог - останалите мъже, почват да те наобикалят, белки изкопчат нещо от тебе и да чуят някоя история - ми то какво да им кажеш - че когато жената е с Кандида, например от влагалището тече извара?
Ей такива неща се случват при нас.
А колкото до помислите на пациентките - всякакви съм имал, такива които ми звънят по нощите, да ги видя - и то без никаква причина, други не искат да станат от магарето, и какво ли не ми говорят, че това тук, онова там - направо като се замисля, то са чисти намеци - но не мога да обръщам внимание. Нали?
Мда - общо взето живота ми е много весел.