Не се засягам, разбираемо е да се пита, за нещо, което е като вид табу до скоро, още повече ако не си познавал подобни на мене.

За бащинското чувство - в началото, когато ти е съобщено, че ще ставаш татко - предполагам, че си подивял от щастие. После идва един период, в който колкото и близки да сте с жена си, на малко отчуждение, това е в напредналите триместъри на бременността. В периода на раждането и ранния послеродов период - бащата е малко като изолиран, щото вниманието е насочено основно към детето. Някои мъже, го отчитат доста ревностно, макар, че дефакто първите няколко месеца, са доста важни за отглеждането на новороденото.
Освен това бременността на жената е феномен на природата, който променя нейния организъм до неузнаваемост - нищо чудно че се променя и поведението и психиката на бременната и родилката.
Така е, към 5-6 месец, детето вече е поотгледано малко, и можете да обърнете по-сериозно внимание един на друг.
Мисълта за детето е основна, но не и толкова доминираща, както в началото. И ето, че мъжа вече свиква с това дете, и понякога пациентките ми се оплакват, ами той гледа детето повече от мене - така е, сега идва момента, на смяна на ролята - бащата взема инициативата в свои ръце - и това му доставя огромно удоволствие.
Това е така, тъй като един мъж никога няма да изпита бременността, раждането, силата да носиш втори живот в себе си - само от описанието на бременните знам какво е, а също и останалите мъже. И ето, че вече плувайки в свои води, мъжът е готов да обгърне своето семейство - та така за ролите в околородовия период.
Е, разбира се има и изключения, но в общи линии е така.

Колкото до ин-витро оплождането - ами лично аз го предпочитам като метод, защото не изпитвам сексуално влечение към жена - обичам ги много, харесвам жените, добри мои приятели са, помагам им, но секса с тях не върви. Това е. Въпрос на сексуална ориентация.
същото е и при бисексуалните - пълно е със семейни двойки, в които единият или двамата партньори са бисексуални - и те усилено търсят или мъж или жена. Това е факт. Аз познавам доста такива, но го намирам за нещо съвсем нормално.
Значи като цяло - въпросът е до зачеването - т.е. самият процес на оплождане - и тъй като за нямам сексуален афинитет към една жена, нормално е да искам такова оплождане - не ми се ще да се насилваме, за нещо за което не сме убедени и двамата. Има и такива , които притварят очи, и лупа-тупа правят там каквото могат, аз обаче не мога.
ОСвен това, както е известно яйцеклетката от един цикъл е годна за оплождане 3 часа, ами кой ще ми гарантира, че ще улуча тия три часа, че да я заплодя? Никой. заплождането е божа работа, и става, тогава когато клетките решат. Това, че някоя е забременяла от първия път - не значи нищо.
На всяко 10-то число правиме една статистика за опложданията ин-витро. Оказа се, че от плануваните 200 жени, до края на годината, около 75% са имали едно оплождане от първия път, което е завършило с различни аборти, разбира се от типа на спонтанните. Та тези жени в продължение на година, че и повече, не са имали повторно оплождане. Та затова ми беше мисълта, че оплождането е доста относително. И ето защо предпочитам ин-витрото. Това е.

А за отглеждане на едно дете, винаги съм твърдял, че трябват двама!!! Това е така. Ролите трябва да се сменят постоянно и подкрепата е нужна на всеки.
В крайна сметка жената не е робот - прави сметка, че новороденото ака по 14-16 пъти на денонощие и пикае поне 7-10 пъти. Да не говорим, че храненето става на 2-4-6 часа, в зависимост от доносеността. Ами боледуването на детето? А ми неоснователните плачове нощем, щото едно новородено сънува, но какво само то си знае.
Ами ако детето е с вродени аномалии, знаеш ли колко недъгави бебета се раждат, и само една много малка част от родителите се наемат да си ги вземат обратно.
Преди две вечери бях нощен, и идва родилка, по спешност, която е със разкритие, но отказва хоспитализация и т.н. Плода е с напречно предлежание, т.е. гърба на плода се е вложил в таза, и като тушираш жената през вулвата опипваш гръбчето на бебето, а не главичката или дупето. И я изродихме със цезарово сечение, но като извадихме бебето, се оказа, че от положението което е заемало в матката, едното краче е недоразвито, щото е било подгънато, и това детет нямаше ходилце. То направи и тежка дихателна недостатъчност, и ред други усложнения. Почнахме родоразрешението в 1 сутринта и свършихме в 5 сутринта. Когато го показахме на майката и говорихме с бащата, те отказаха категорично да го вземат - това е тяхно право разбира се, но е хфакт. така, че живота е доста слооен.
Та затова мисълта ми беше, че дете се гледа от двама - не ми пречи да си живеем с майката и да си гледаме детето - то трябва да получи своето.
Разибира се има и самотни майки, които сами отглеждат децата си, което егероизъм и трябва да се стимулира от държавата, но тия в Народното, гледат само дебелите си задници - нали?
Знаеш ли, в Германия например, когато социалното бюро бъде уведомено от гинеколога, че една жена ще бъде родилка, пред дома й стоварват един камион безвъзмездно - колички, детски креватчета, дрехи, храна и всичко необходимо за дадено бебе. А тука кво става - жените се чудят как да отделят 1 лев, да му купят мляко -гадна работа.
Това е.
Споко, не съм се засегнал.

Редактирано от Nikam на 14.08.03 22:50.