|
Тема |
Re: За хейтърите неверници [re: Бr-2] |
|
Автор |
Tony Stewart (smoke) |
|
Публикувано | 10.07.12 14:14 |
|
|
Лорд Ветинари, Патрицият на Анкх-Морпорк, закри очите си с ръка.
— Какво е направил?
— Прекара ме през улиците — каза Урдо ван Пю към настоящия момент Президент на Гилдията на Крадците, Обирджиите и Обединените Търговци. — Посред бял ден! С вързани ръце! — Той направи няколко стъпки към строгия служебен стол на Патриция и размаха пръст.
— Ти знаеш много добре, че се вместихме в рамките на Бюджета — каза той. — Да бъда унижен по този начин! Като най-обикновен престъпник! Най-добре да последва изчерпателно извинение — рече той, — или ще се озовеш изправен пред удара на нова стачка. Ще бъдем принудени да го предприемем, въпреки естествената ни гражданска отговорност — добави той.
Именно пръста. В пръста беше грешката. Патрицият ледено гледаше пръста. Ван Пю проследи погледа му и бързо свали въпросното нещо. Патрицият не беше човек, на когото можеш да размахаш пръст, освен ако не искаш да се озовеш с практическата възможност да броиш само до девет.
— И казваш, че това е бил един-единствен човек? — попита Лорд Ветинари.
— Да! Точно това е… — Ван Пю се поколеба. Звучеше странно, сега като трябваше да го разкаже на някого.
— Но там сте стотици хора — спокойно произнесе Патрицият. — Наблъскани като, извинявай за израза, разбойници.
Ван Пю на няколко пъти си отваря и затваря устата. Откровеният отговор трябваше да бъде: да, и ако някой се беше вмъкнал тайно и се беше спотайвал из коридорите, лошо му се пишеше. Но начинът, по който онзи влезе вътре с решителна крачка, все едно цялото място му принадлежи, точно това сащиса всички. Както и фактът, че той непрекъснато удряше тоя-оня и им викаше да си Поправели Поведението.
Патрицият кимна.
— Ще се заема с въпроса мигновено — каза той. Хубава дума беше тази. Винаги предизвикваше колебание у хората. Те никога не бяха сигурни дали той има предвид „сега“, или че това ще продължи „кратко“. Но никой никога не се осмеляваше да попита.
Ван Пю се отдръпна.
— Изчерпателно извинение, подчертавам. Имам реноме да поддържам — добави той.
— Благодаря ти. Не ме оставяй да те задържа — каза Патрицият, като още веднъж придаде на езика собствения си индивидуален уклон.
— Така. Добре. Благодаря ти. Много добре — отговори крадецът.
Тери Пратчет, Стражите! Стражите!
уф, тони, стегай се!
|
| |
|
|
|