Прочетох съвестно темата, но за да не те разочаровам, усвоих само необходимия минимум
Тоест, цялата там галимацията с влаковете, събирането на хора и т.н. го четох по диагонал, съсредоточих се върху епичната битка
Сега, ще видим на Пойо как ще й подейства, но моето сърце очевидно се е вкоравило твърде много от прекараните години из Еврофутбол и това ми се видя като дълбокоинтелектуална дискусия с елементи на дребни изпускания на парата
Също така няколко извода се набиха на очи:
1. Докато сега правоверните са радетели за предпазлив оптимизъм, тогава Капитанът е бил готов на всякакви видове оптимизъм
НИКОГА,НИКОЙ ентусиазъм не е неоправдан,когато има за основа вярата в НЕГО!!!
2. В началото Тони е като пеленаче в хейтърството в сравнение с уважаемия Конструктор После позадобрява
3. Разбрах защо не ни взимате на Кораба и ще чакаме до октомври. Щото ако ни вземете сега, ще трябва да си говорим с, цитирам: "яко, ъхъ, супер, велико, екстра и т.н", а пък така можем да спорим
4. И накрая няколко трибюта на:
Капитана за нестихващия ентусиазъм и страст, с които защитава Вярата си до последно
На железните нерви на Жаир, който имаше един ултра як километричен пост, и колкото и да не съм съгласна с него по някои въпроси, не мога да не се възхитя на излагането на тезата :)
На дипломатичността на другаря Вейдър
И на това мнение на Тони, на което се хилих с глас (простете, правоверни)
копеле, не губи надежда! само трябва да отпаднат редбулите, макларъните, едното ферари, единия или двата заубера, някое торо росо и някои други форс индии и ще стане факт! на спа всичко е възможно!
Жаире, сега заслужавам поне добър 4 да ми пишеш за литературния анализ
|