Мисля, че спорът приключва точно тук:
Защото това определя доброто дело, признателността на пострадалите.

Това ще рече, че ако утре ти ме спасиш от удавяне и аз вместо да съм ти признателен, ти тегла една неблагодарствена тирада в стил "глупак такъв, сам щях да се спася, не ми е изтрябвала помощта ти", то следва, че ти не си извършил добро дело?? :О

Не мога да променя света като пиша в някакъв клуб, но мога да се надявам да променя вас , да се опитам да помогна на вас, да престанете да бъдете толкова цинични, толкова скептични към чуждите намерения, да не мразите другите за дела за които би трябвало да ги поздравявате.
Първо, не си Господ, за да променяш хората - нито ти е в работата, нито ти е в правомощията.
Второ, на мен циничността и скептичността не ми пречи, но явно пречи на теб, а оттук вече става съмнително на кого помагаш повече като опитваш да ме променяш - на мен или по-скоро на теб.
Трето, много е спорно кое точно е циничното по отношение на т.нар. "благотворителност", защото доколкото мога да прочета по-горе ти си човекът, който твърди, че признателността на пострадалите определя едно дело като добро.

А ти, щом си такава алтруистична натура, вместо да поздравяваш другите за лицемерните им подаяния, вземи направи някакво добро дело - ще си по-полезен са света.