|
НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО СЪСТЕЗАНИЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ
Казах предостатъчно по този въпрос.
F1 Insider прекара почивката с Михаел Шумахер и съм щастлив да имам възможността да ви представя тайни от личния живот на Михаел.
Телефонна звънна тъкмо като излизах от вкъщи. Беше редактора ми от Атлас Ф1.
-Михаел се съгласеи да прекара уикенда с теб - каза тя.
Аз разбира се, бях поласкан, но не мисля, че жена ми щеше да се зарадва.
-Извинявай - казах. -Кажи му, че искам да сме само приятели. Не е виновен той, аз съм.
Понякога хората не могат да разберат кога съм смешен и кога тъп и явно това е един от тези случаи.
-Просто ела тук, следвай го два дена и пиши за това. Не би трябвало да е сложно за писател, нали?
Не можех да не се съглася и се чудех дали няма да е по-добре ако беше помолила истински писател.Но какво можех да направя? Нямах планове за уикенда, колекцията ми от антикварни бутилки беше подредена по азбучен ред, златните рибки бяха нахранени, разходени и изкъпани. Нямах какво да губя и винаги има шанс у тях да има от тези вкусни швейцарски шоколадчета кротко седейки във нежни кристални чаши. Реших да оборудвам якето с няколко скрити джоба.
След като стегнах багажа, потеглих за Швейцария в стил 80 дни около света.(но това е друга история). Пристигнах в луксознота швейцарска колибка на Михаел около 8 сутринта. Корина ме посрещна, покани ме и ми направи екскурзия из къщата. Както се досещате, беше парагон на лукса(извинявай, Рон) и беше прекрасно декорирана. Срещнахме Михаел в кухнята да сръбва портокалов сок и да чете "Ръководство на собственика" за Ягуар XKR. Бързо скри упътването някъде и се изправи да си стиснем ръцете.
-Добро утро, скъпи. - каза преди да ми стисне ръката.
-Какво искаш да правим? - попита. -Имам всички епизоди на Speed Racer на ДВД.
Обичам Speed Racer колкото всеки нормален човек, но и нормалния не ги харесва особено много.
-Защо просто не правиш това, което правиш по принцип, а аз ще предам eдин ден от живота на Михаел Шумахер.- предложих.
След шест епизода на Speed Racer решихме да починем.
-Какво ще кажеш за малко Wacky Races?* - попита.
-Няма проблем - отвърнах. -Гледам Формула 1 цял сезон.
Погледна ме въпросително все едно току що съм го попитал каква ще е пит-стоп стратегията му в следващото състезание. Явно опитваше да установи дали съм смешен или тъп.
За щастие неловкото мълчание беше нарушено от звъна на телефона. Той вдигна.
"Ало?"
"Да, Михаел е."
"Не, искам я измита и полирана."
"ОК, и не забравяй да изчистиш гумите този път."
"ОК, мерси Рубенс.Ще се видим на пистата."
Телефона звънна пак, но този път Михаел провери кой го търси и остави телефонния секретар да си свърши работата.
"Михаел?Там ли си?Михаел? Вдигни, ако си там....Михаел, Жан е. Моля те вдигни....Знам, че си там. Михаел, липсваш ми. Моля те звънни ми. Моля. Просто искам да поговорим. ОК, ще ти звънна по-късно. Липсваш ми. Чао...Обичам те."
Михаел ме погледна и завъртя очи.
-Случва се през цялото време. - каза. - Първоначално беше приятно, но....-Направи пауза и погледна тъжно през прозореца. -Понякога ми липсва Флавио, знаеш ли?
Отидохме в кухнята да обядваме. 16 облечени в червено роби вдигнаха Михаел на стола му, изсипаха една купа супа в гърлото му и смениха обувкиите му. Попита ме дали съм гладен, но като видях че кухненската гвардия подготвя нова купа със супа казах, че съм ял обилна закуска.
-Но ако имате от тези вкусни швейцарски шоколадчета в нежни кристални чаши...
Михаел ме игнорира.
-Хайде на работа, рече.
Докато излизахме от дневната имах чувството, че очите на Хайнц-Харалд Френцен от портрета над камината ме следват.
-Това не е ли..., опитах да започна, когато Михаел се обърна към с мен с поглед казващ: "Давай, кажи ми че Монтоя ти е любимия пилот". Реших, че трудните въпроси могат да поизчакат. Веднага след като попитам къде са вкусните шоколадчета.
Влезнахме във фитнеса, който ,според намеренията и целите си, представяше най-големия клон от веригата "Gold's gym" с изключение на факта, че Михаел има повече уреди. Михаел се насочи към един лейзи-бой** в ъгъла и друг отбор от червени адютанти изпъна облегалката за крака, подаде вестник в ръката и навлажни челото му с кърпа. Всичките 16 след това скочиха на уредите и почнаха да блъскат, вдигат, дърпат, бутат все едно от това зависи живота им.
Михаел се концентрираше. 3 вертикално(13 букви, игра с думи) със сигурност му създаваше проблеми. Опитах да помогна:
-Кръстословица - рекох.
-Да, това е - отговори.
След половин час упорити упражнения, Михаел внезапно предложи да отидем да покараме. Веднага се съгласих. Това щеше да си заслужава. Отидохме до просторния гараж на Михаел пълен с дузина скъпи коли и той веднага избра комплект ключове от таблото до вратата. Подминахме Ferrari 612, Maserati MC12, Lamborghini Diablo и много други, докато накрая стигнахме до очукан VW Golf от 1992.
Михаел любовно погали капака на ръждясалия фолксваген, докато заобикаляше колата към вратата на шофьра.
-Не е ли красавица? - попита.
Измънках нещо, че всеки си има вкусове и скочих до шофьорското място. Излезнахме на магистраталата при скорост 45км/ч. Михаел предложи да пусне радиото, но аз моментално му попречих.
-Аз ще го пусна - рекох.
След като мина половин час от неговата Морган Фриийман импресия, Driving Me Crazy***, попаднахме в задръстване в края на улицата. Нервно започнах да почуквам с крак, докато Михаел се беше взрял в небето със загрижено изражение.
-Ъ, Михаел. Трябва да вървим, знаеш. Имам крайни срокове.
Михаел погледна наоколо определено изненадан да се види във VW Golf заедно с нетърпелив англичанин. Какъвто и проблем да имаше на акъла той насочи мислите си към текущия проблем със задръстването, стъпи на газта превръщайки текущия си проблем във моментален проблем на някой друг.
Този някой друг във сива(сигурно я е мислил за сребърна) Хонда Акорд натисна рязко спирачките опитвайки се да си спомни коя от неговите две коли има анти-блокираща система. На секундата реши, че точно Акорд-а има анти-блокираща система, но за всеки случаи напомпи педала на спирачката. Въпреки провала с опита да подчини машината под контрола си, шофьора на Акорд-а успя да избегне задната броня на фолксвагена с цели 15см, като намери време да ни покаже един жест със ръката, която не беше заета с обръщането на страниците на вестника облегнат на волана. Какво направи с чашата си с кафе остана мистерия за мен.
Загрижеността на Михаел беше отминала, така че се прибрахме до имението Шумахер с темпо, което никога не съм си мислел че е възможно със VW Golf. Около 70 км/ч. След като се върнахме в комфорта на дневната говорихме и Михаел ми разкри тайната на перфектната си физика, която се оказа в последствие и тайната на вечния живот.
Но това ще почака друг път.
-------------------------------------------------------------------------------------
*Wacky Races - буквално "Щури състезания". Върви по картуун нетуърк вечер.
** лейзи-бой са такива спешъл фотьойли, които имат Джоуи и Чандлър в приятели.
***Driving Me Crazy - буквално "Побърква ме". Близко по звучене с класически филм с Морган Фрийман(ролята на шофьора) - "Driving Mrs Daisy"(Да караш Мис Дейзи)
Редактирано от Jair на 19.08.04 10:47.
|
F1 Insider - Унгария - УНИКУМ!!!!
