|
ама големи перипетии бяха :)
ето хронология на събитията, за който му е интересно:
сутрин: 8:30 - събуждане и отивам до единственото цифрово фото, което знам да работи по това време за да подготвим снимките, на които ще ми се разписва Монтоя. Те са 2: едната размер 20/30 я давам на една свръзка, която ще е на пресконференцията, а другата 15/20 я взимам аз, че току виж и на мене ми се отдал шанс, колкото и мизерен да изглежда(мнооого лошо решение в последствие се оказа).
10:00 - потегляме със служебна кола с моята свръзка към експо центъра
10:30 - той си влиза вътре с пропуска и с голямата снимка, а аз оставам отвън да чакам михаля(т.е. Монтоя). Тук историята се преплита с тази на преебаното овчарче. Понеже имаше доста журналисти отпред, аз решавам че Монтоя ще си влезе като пич през главния вход. Освен мен, 30-40 журналиста, които не бяха влезли вътре имаше още 5-6 заблудени фена. И в един приятен момент виждаме в далечината как едно БМВ кабриолет завива към задния вход, с една дума - КУР. Пича на охраната беше свестен, и ни съчувстваше, за разлика от овците, които раздаваха пропуски, които даже една програмка не поискаха да ми дадат, мамка им. Та седим ние тия 5-6 фена на входа, откъдето виждаме вътре една камара хора, които нямат представа какво е формула 1, част от тях на доста преклонна възраст. Освен това се вижда и една видеостена, на която ще предават пресконференцията, та това е максимума, до който успя да ни допусне охраната. Започва пресконференцията първоначално с разясненията на Георги Иванов що е то Ф1, понеже очевидно доста хора не бяха в час по материята и дежурните малоумни въпроси: имало си някаква олимпийска шампионка колумбийка, която имала български треньор, познаваш ли го? Канал 3, явно имат професионални изкривявания покрай БГ футбола и го питат: мразиш ли Шумахер?(Що за идиоти, баси), и т.н. Лека полека наближава 12 часа, а от 1 е планиран записа на Шоуто на Слави - втората евентуална точка, в която можеш да си вземеш автограф. Отивам и закибичвам пред входа. Има разни заблудени, които чакат на 40 метра от мен и си мислят, че той Монтоя пеша ще дойде, само аз и още двама, трима сме тарикатите. По едно време се чуват някви сирени и спират ЕБА СИ БМВ-ТАТА, такива не бях виждал, жалко че нямах фото да ги щракна. Аз си чакам на входа, Монти излиза от колата, ама нещо плямпа по гсм-а на испански(или колумбийски?), а и четирима горили го оградили яко и няма мърдане братче. Размахвам си там снимката на половин метър от него, ама нищо, минава направо като кон с капаци. Влиза в залата през входа на новините, а не оттам където влиза публиката и оттам има един час чакане преди да го дебнем на изходаааааа.
След края на шоуто аз решавам пак да се правя на хитрец и чакам на входа на новините, докато всички останали чакат пред входа за публиката. И си викам на ум - баси лузърите, да не е луд да излезе от там. Ама баш оттам излезе, тоя път даде 5-6 автографа като през цялото време беше заграден от горилите и го набутаха в бмв-то, Аз бях два пъти на критично близка позиция, ама пак КУР.(много взеха да стават куровете помислих си...).
Запътвам се към трета отправна точка - президенството. Тука ситуацията изглежда безнадеждна. Хем сградата има няколко входа, не знаеш откъде ще го наврат, хем и не се виждат пичовете с костюмите, по които се ориентирах преди това. На пук на всичко има и още някакъв отворко, който ще ходи там и има някаква охрана и за него. Аз естествено в опит да извлека максимума от ситуацията заставам на ръба на президенството, откъм министерството, за да го видя откъде ще дойде и да тичам натам. В един момент се чуват сирените и гледам как се задават куките и отзад вече познатите ми БМВ-та. Първата кола на куките влиза към централния вход и си викам - там ще е, след което се пласирам така, както може само човек живял 3 години в центъра и всеки ден ходил на училище в пиковия час(знаете какво невероятно усещане трябва да имаш за да успееш да хванеш трамвая, точно като вратата спира пред тебе). Другите, които чакаха за автограф бяха около фонтана. Ето тук е ключовия момент: забелязвам в кое от двете БМВ-та е Монтоя и почвам да се движа успоредно с него, докато паркира. В тоя момент второто БМВ за една бройка да ме блъсне, ама го избегнах по-ловко отколкото Шумахер мантинелата в Монако(хехе). Някой до мене - мисля, че беше кука каза въобще да не се опитвам, че ще го вкарат директно вътре. Мутрите от БМВ-тата също ми кимаха с глава да се махам, че нямам шанс. И тук им дойде капиталната грешка на охраната. Монтоя беше седнал на задната седалка, ама откъм хората, а не откъм вратата на сградата. Аз забелязвам тая лека подробност(след като почти се бях отчаял вече) и се мятам към въпросната врата и го чакам да излезе. Той отвътре нещо се хили. И излиза, ама с него излизат и мутрите, добре че вече беше почнал да разписва и те само ми запречиха пътя, но ме оставиха да си допише автографа. Друг пред президенството не успя да се вреди. И това е.
А Алианц да знаят, че с покрай тяхната рекламна кампания със сигурност има поне един, който никога не би се застраховал при тях - т.е. аз.
Не може по подобни идиотски начини да се опитва човек да си вземе автограф, а и през цялото време не сме били кой знае каква тълпа, че да го крият като писано яйце. Че и болида скриха, да не можем да се снимаме с него, а в другите градове беше изложен.
Както и да е, цялата работа за пореден път си беше българска, радвам се че поне успях да си постигна целта, само че не мисля че това трябваше да е начина. А по това време има(цитирам програмката, която все пак успях да си измуфтя от една кака, която си тръгваше от експо центъра): "Автографска сесия за гости, Генерални представители и агенти". А феновете, те да си ебат майката и да го гонят като ненормални по цяла София.
|
Взех си автограаааааф!!!!!!!
