Ники Лауда

Ники Лауда и един от най-известните и титулувани пилоти в историята на Формула 1. Едва ли има някой който да не чувал за него или неговата(вече фалирала) Авиокомпания Лауда Еър. Или пък за страховитата му катастрофа в Германия през 76-та когато той едва не изгоря.

Андреас Николаус Лауда е роден на 22 февруари 1949 година във Виена. Още от малък той се интересува от автомобили.
Състезателната си кариера започва през 68-ма, като участва в различни надпревари с Купър, а малко по-късно преминава във Формула Vee. В самото начало баща му е против той да се състезава, но с течение на времето се примирява и дори започва да го подкрепя. С негова помощ Ники успява да си купи собствен болид за стартовете от Формула 3 и с него обикаля повечето европейски състезания. През 71-ва отново след финансова подкрепа от семейството си Лауда преминава във Формула 2 в тима на Марч където става съотборник на Рони Петерсон.
На 15 август Лауда прави дебюта си във Формула 1 пред родна публика в старта за голямата награда на Австрия. За негово съжаление обаче завърта само 20 обиколки преди да отпадне заради повреда. В края на сезона се споразумява за титулярно място в тима, но през цялата година е съпътстван от технически проблеми и не успява да спечели нито една точка. Недоволен от този резултат Лауда успява да се уреди с място в отбора на Бритиш Рейсинг Моторс за сезон 73-та, като в резултат на всички тези операции изхарчва доста пари. Изпаднал във финансово затруднение той с радост приема предложението за паралелно участие и в състезания с туристически автомобили. Представянето му във Формула 1 отново е белязано от поредица отпадания след повреди и технически проблеми, но все пак Лауда успява да спечели първите си точки. На старта в Белгия той завършва на пето място и с двете точки остава седемнайсети в крайното класиране. Въпреки че печели някакви пари от състезанията с туристически автомобили Ники все още има сериозни финансови затруднения и когато в края на годината му предлагат професионален договор от Ферари той не може да повярва. Лука ди Монтеземоло му се обажда и го кани на среща след която пресата в цял свят гръмва със заглавия от рода на …”Ферари вземат аматьор…” и други не толкова невинни писания.
Още в първият си старт обаче Лауда показва че всички критики към него и Ферари са били неоснователни. Ники и съотборникът му Клей Регацони завършват втори и трети в Аржентина. В следващото състезание Лауда отпада, но ето че в старта за Гран При на Южна Африка той печели първата си полпозиция, но победата му се изплъзва след като двигателят му гръмва.
На 20 април в Испания е четвъртият кръг и отново Ники Лауда потегля от полпозиция. Бившият му съотборник Рони Петерсон обаче успява да стартира най-добре и повежда на мократа писта, следван от Лауда и Регацони. В 23-тата обиколка обаче Петерсон напуска състезанието след като претоварва двигателя си и Ники Лауда повежда. До финала двамата пилоти на Ферари затварят с една обиколка всичките останали по трасето и донасят на италианският тим двойна победа. До края на годината Лауда печели още една победа - в Холандия, а Регацони е пръв в Германия. В генералното класиране Ники остава четвърти, а Регацони е вицешампион на две точки след Емерсън Фитипалди.
1975-та Ники Лауда определя като “невероятната година”. След като започва сезона неубедително и след първите четири старта събира само пет точки, Лауда взема четири първи и едно второ място в следващите пет състезания, с което повежда в генералното класиране. В тежката битка той успява да детронира Фитипалди и донася титла на Ферари след 11 годишно прекъсване.
Със самочувствие на световен шампион Лауда започва третия си сезон с Ферари с две победи и след още няколко старта той вече повежда убедително в класирането, но ……
На първи август 76-та е старта на най-дългата (тогава)писта Нюрбургринг. Лауда тръгва от втора позиция, лидер е Джеймс Хънт. Във втората обиколка Ферарито на австриеца излита от пистата и се удря в бариерите след което се пали. Лауда е обхванат в пламъци и единствено намесата на четирима от пилотите спрели да му помогнат, го спасява от сигурна смърт. Ники Лауда получава тежки обгаряния и изпада в кома, няколко дни животът му виси на косъм. След поредица от операции и благодарение на силната си воля Ники оживява. Два месеца по-късно се завръща на пистата за състезанието на Монца. Въпреки че все още не е напълно възстановен той успява да се пребори с болките и завършва четвърти, но отсъствието му в двата старта е стопило аванса му пред Хънт.
Така спорът за титлата трябва да реши в последният кръг в Япония. Хънт е само на три точки след Лауда и за да спечели британецът трябва да победи на всяка цена. Първата позиция на старта заема Марио Андрети с Лотус, следван от Хънт с Макларън, а Лауда е трети. Вали пороен дъжд и пистата е наводнена. След дълго обсъждане на положението организаторите решават въпреки тежките условия състезанието да се проведе. На старта повежда Хънт, а Ники изостава назад. В края на втората обиколка Лауда се прибира в бокса и отказва да продължи да кара без да може да вижда нищо в проливния дъжд. Примерът му последват Карлос Паче и Емерсън Фитипалди. Джеймс Хънт продължава да води, но получава малка повреда и влиза в бокса, с мисълта че за да спечели титлата му е достатъчно и четвърто място на финала. След пит стопа си излиза пети,изпреварва няколко болида, но поради проблеми с радиовръзката така и не разбира че вече е излязъл на трета позиция. Пръв финишира Андрети, а Хънт пресича финала с мисълта че е загубил битката с Лауда. Джеймс Хънт разбира че е шампион едва след като се прибира в бокса.
През 77-ма Ники Лауда печели без особени проблеми втората си титла, но противоречията между него и шефовете се задълбочават. В резултат на това за никой не е изненадан когато в края на сезона Лауда напуска Ферари и преминава в Оглавяваният от Барни Екълстън тим Брабъм. Благодарение на двете победи на Лауда тимът стига до третото място при конструкторите, само на пет точки след Ферари, а самият Ники остава четвърти. През 79-та обаче нещата не вървят добре за тима и в края на годината Лауда обявява намерението си да напусне Формула 1.
Далеч от състезанията той основава авиокомпанията си Лауда Еър и дори сам управлява някой от самолетите си. Бизнесът му обаче не е неговото амплоа и две години по-късно той изненадващо се завръща във Формула 1. Привлечен от шефа на Макларън Рон Денис, Ники Лауда подписва договор с тима само за четири старта, но очарован от възможностите на болида той остава в тима за по-дълго.
Първото му състезание след тригодишната пауза Лауда завършва четвърти, а в третото (в Калифорния) печели победа. До края на сезона взема още една и в крайното класиране остава пети.
През 83-та Макларън печелят една впечатляваща двойна победа в Лонг Бийч. Двамата им пилоти Джон Уотсън (който до неотдавна бе коментатор в Евроспорт) и Ники Лауда завършват съответно първи и втори след като стартират съответно от 23-та и 22-ра позиция!
През 84-та Уотсън напуска и на негово място в тима идва Ален Прост. Рон Денис прави първият “дрийм тийм” и с него печели титлата при конструкторите с невероятните за тогава 143,5 точки. В крайното класиране сборът на точките на вторият, третия и четвъртия тим е общо 142,5, т.е с една по-малко.
Ники Лауда и Ален Прост водят една много оспорвана борба, която в крайна сметка печели австриецът и с аванс от половин точка взема третата си титла.Спорът за първото място се разрешава едва в последният старт в Португалия. Прост потегля от втора позиция, докато Лауда е 11 на старта. Ален Прост изпреварва Розберг и повежда, но в това време Ники Лауда започва да прави все по-бързи обиколки и да се придвижва напред в класирането. Така в 52-рия тур Лауда излиза на второ място и до края на състезанието не допуска никой да го доближи. Прост финишира пръв, но въпреки това губи титлата само с половин точка.
Ники Лауда напуска формула 1 през 85-та след старта в Австрия.
Няколко години по-късно се завръща отново, но вече като технически съветник във Ферари, а отскоро е шеф в тима на Форд - Ягуар.
В кариерата си на пилот във Формула 1 Ники Лауда има 171 старта, 24 от които от полпозиция. Спечелил е 25 победи (16 от тях с Ферари) и общо 54 пъти е се е качвал на подиума. Той е най-успешният австрийски пилот в историята на Формула 1.



А?