И така следва логичния въпрос. след като самоочевидната и самосъзнаваща се реалност (ебахти иде ми да се изпразня образно казано на монитора като се сетя за чудовищния идиотизъм на егото да си въобрази, че реалността го била измислила за да се самопознава) е единствено реална то за чий образно казано са тия мъчения и страдания? Ами веднага следва още по-логичния въпрос - а кой страда? Реалността е блаженство и никак не страда.И така логичния отговор е, че страда именно умът или егото.Защо? ами защото то съществува и в смъртния сън и в късите сънища. Но къде е в дълбокия сън, някой да си спомня да е страдал там? И така след като е ясно кой или какво пречи и на кой пречи то следва това нещо да се неутрализира, обезсили, убие кой както иска така да си търси епитет.Има всичко на всикчо една "практика" за това. Да се спре умът.По-логично от това- здраве.Но веднага следва логичният въпрос, а кой ще го спре, кой ше го убие той сам ли ще извърши това добро дело?Разбира се, че не е логичният отговор.Единствения който образно и също толкова неверно е създал ума само тойможе и да го убие.Реалността.Неточен термин понеже човек си представя материалната вселена.Духът е също неточен термин понеже човек си представя някакъв вездесъщ идиот който дърпа конците на пак... материалната вселена.Да го кажем така, само майката на копилето може да го утрепе.Но и това е супер неточно.По-точно е, че помията ще се оттече и излее в своя източник и ще се разтвори. И така практиката на унищожението или потяпянето е мека. Всяка мисъл има корен Аз мисълта.При по-тъпите и искренни хора то е самоочевидно той или тя винаги започва изречението с АЗ.Така нареченият подлог или извършител на действието.Даже в изречението "Тя му духа" без скрития наблюдател АЗ то е безсмислено като нечленоразделното мучене на крава. И така практиката е да се унищожават мислите с коренната АЗ мисъл. Кой съм АЗ? За кого се появява тази мисъл? Естествено задавайки си този въпрос е тъпо да се очаква някакъв отговор в самия ум.Нищо не се очаква но рано или късно се случва смата реалност да поеме контрола тоест така нареченият вътрешен гуру който не е егото което е почнало търсенето си влиза във функцията и човека се пробужда.Пробуден е този който е осъзнал реалността което е безкрайно тъпо по няколко причини - той е самата реалност и реалността по-скоро му е разбила илюзиите отколкото той на нея да и е направил нещо.