Ако си представим Земята преди години...Всичко е материално - знае точно какво е и къде се намира, всичко е ясно и кара много, много години вматериалното съществуване което наричаме Огледален Процес.

В един момент идва момент на преход. Отваря се за четириизмерно протичане(1989). В този момент идва сравнително кратък преход(няколко десетки години) в които нещата са отворени. Знаем че се променяме, но има момент на отвореност и несигурност.

Което значи че може да се стигне навсякъде...
Няма стабилна структура която да казва, какво е познато и какво не, съответно от тук можем да стигнем до частите от нас в горният край на космичният ден и отвъд.

И по една или друга причина, тогава е имало някой тук който се е възползвал и е свързал златна нишка от тук до най-високата точка на космичният ден отваряйки пътя за всички други(няма значение кой, пък и си е тръгнал отдавна, нишката е важното).


В един момент земята започва да свиква с мястото в което се намира, нови принципи - всичко тече и прелива и това става познато. Съответно отново разбира какво е. С това разбиране всички отвори и пътечки нагоре са отразяни. Всеки от нас ще ги има в нас ако си ги спомняме или сме се докосвали до златната нишка, но хората раждащи се тепърва ще се раждат на нормална 4Д планета, която вижда 5Д защото 5Д е близко, и в най-високите си пикове се докосва до някаква иска от върха на физическите измерения в 6Д.

Но отвъд това има 90% от Космичният Ден и това ще остава до голяма степен недостъпно, защото е далече, а Земята знае къде се намира. Може да го достигне само в периодите на несигурност(това е този момент между вдишване и издишване за който индийците понякога говорят).

А искрите които са най-високите нива на висшите аспекти са високо, високо нагоре, толкова високо, че от там 3Д физическите планети, за повечето въобще няма как да се "видят". Освен ако не са изградили "канал"(това което свързва основните чакри, което продължава над коронната чакра и дълбоко под краката ни също и в която търсим нишката).

Тези искри наричаме Монади, най-високата точка на индивидуализация на нас, която е на ниво което наричаме "съ-създатели". Даден ни е процеса да играем с него и строеики като конструктур, сме слизали надолу и надолу и надолу докато в един момент стъпка по стъпка се е превърнало в пропадане... И сме се озовали толкова надолу, че сме забравили горе. А горе си е все така там и все така милиони пъти по голямо от всичко което физическите измерения съдържат.Поне през голяма част от времето.

Малко е трудно да се обясни, думите куцат ама тук има неща по темата,както и практически медитации които според Шатай(човека който е правил сайта преди толкова години) за тогава е била най-силната медитация която може да сенаправи от Земята. И аз лично съм напълно съгласен за тогава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите