|
Някои езотерици говорят за съществуването на 12 измеренията, други за 7 или 9, струнната теория от теоретичната физика разглежда 11, математиката не ограничава броя им, в зависимост от перспективите измеренията са с различен брой. Всяко следващо измерение добавя характеристики и качества, които не могат да съществуват на предишното ниво, поради неговите ограничения. Важното е, че независимо колко измерения съществуват, всички те са населени със съзнание и на колкото по-висока мерност съществува едно съзнание, толкова повече способности и умения притежава то в сравнение с предишните. Ето защо това, което възприемаме като магия, не е просто трик на изкусен фокусник или заблуда на сетивата ни, не че и такива не съществуват. Светът е пълен с чудеса, които няма как да бъдат обяснени на едно ниво и прекрасно се обясняват на следващото.
Визуализирай малко човече
В квадрат, нарисуван на корицата на тетрадка, живее малко двумерно човече, за което квадратът е същият затвор, какъвто за теб би била стая без врати и прозорци. В един хубав ден ти купуваш въпросната тетрадка от книжарницата, носиш я в къщи и, докато обмисляш служебната си презентация, драскаш нещо отгоре, в резултат на което в квадрата на човечето се появява една малка черна точица. Отникъде. О, Небеса! За него това е чиста магия. Напук на цялата му двумерна научна мисъл, напук на всичките факти и доказателства, черната точка си стои там и човечето се суети около нея, опитвайки да измисли двумерна теория за мутацията и размножението на точките при подходящи условия, температура и налягане.
И накрая решава, че вероятно пакостник през нощта в тъмното е изрисувал точката в двумерните му житни ниви. Край
Това, което е непостижимо за ума на двумерното човече, просто защото е двумерно и не познава третото измерение, нашият ум с лекота го разбира. Това, което е непостижимо ние да обясним, може да се намира в по-високо мерно пространство и оттам нищо чудно някой ни наблюдава с интерес, по същия начин, по който ние наблюдаваме двумерното човече.
За измеренията много чиста и онагледена представа ни поднася математиката:
Отсечката е едномерна.
Квадратът е двумерен и е съставен от 4 отсечки (стени).
Кубът е тримерен и е съставен от 6 квадрата (стени).
Хиперкубът или тесарактът е четиримерен и е съставен от 8 куба (стени).
Нашата настояща реалност, която вярваме, че познаваме - реалността на куба и сферата, се нарича още трета плътност, а нивото, към което нашето внимание се премества – на тесаракта - четвърта плътност.
В трета плътност се намират физическото тяло и физическата част от ДНК, която учените изучават. Тялото се съобразява с много ограничения и пътува с изобретени за целта превозни средства, отдавайки част от времето, за да стигне от точка А до точка Б. Но умът очевидно не се съобразява с времето и пространството и преодолява мигновено и без междинни преходи разстоянието от А до Б.
Следователно може да се заключи, че умът не обитава точно същото пространство като тялото, или има качества, каквито физическото тяло не притежава. Представи си какво може да прави с пространството и времето на познатия на ума физически свят едно „свръх” същество от дванадесета плътност.
Душата след смъртта също не се намира в някакво познато ни пространство, затова никой не може да открие ада под земята или рая, реещ ще на небето. Душите не пребивават в пространството, те пребивават в състояния. Това, впрочем, е и пребиваването им приживе, душата не се намира нито в тялото, нито извън тялото, тя го поддържа, но физически няма къде да бъде открита в тримерния свят, затова науката, която е съсредоточена да изследва само трета плътност, отрича съществуването на душата (и не само) и обяснява ума посредством физикохимични процеси. В последно време се появява информация за научни експерименти, резултатите от които намекват, че паметта не се съхранява в мозъка, а във вид морфогенно поле - поле, съществуващо едновременно в организма и около него, което му задава функция и форма. Може би скоро учените ще открият, че и мисленето не се извършва вътре в черепната кутия.
И така, дотук разбрахме, че вярваме, че живеем в тримерен свят, който ръка може да пипне или инструмент да измери, но в същото време е очевидно за всички, че мислите са в състояние да излизат извън ограниченията на пространството и времето. Следователно една част от нас, за която ни е известно (физическо тяло), живее в трите измерения, друга част, която също познаваме (ум) - извън тях. Тогава къде са останалите ни части?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: Размерност [re: Kaily]
(непостижима)
