Ние непрекъснато се преместваме от една реалност в друга милиони пъти в секундата. Това възприемаме като време. Точно обратното е - ние не можем да стоим в една и съща реалност, така сме създадени, да се местим, местим, прескачаме, прескачаме, прескачаме - никой не може да влезе в една и съща реалност два пъти.
Но реалностите в които се движим, се отличават толкова леко една от друга, че си мислим, че сме в една и съща реалност - ти си се преместила в различни реалности толкова пъти досега, че даже няма как да се изпишат като число. Тялото ти толкова пъти се е променило и е сменило клетките си, че вече изобщо не е същото, отделно и то се е движило и променяло, за кое точно тяло си говориш?
И за кои реалности?
И то всички тела са материални, ако говориш строго за физическото, то за кои реалности не можеш да бъдеш с него? В осъзнатото сънуване и подобни ли?
Ми, ако започнеш да влизаш там с някое от другите си тела и се научиш да си в състояние на съзнание, бидейки примерно само в астрално тяло, което аз не мога засега, то защо точно ти е физическото тяло?
А и физическите тела се променят в тая епоха, и ДНК се освобождава, и телата стават по-различни от преди, и светлинно тяло се изгражда, и ...
А пък аз най-много харесвам на Башар тезата, че ние не се намираме в тялото си, а тялото се намира в нас. И идеята за излизане от тялото е всъщност преместване на фокуса на вниманието от това да гледаме извътре от тялото през очите си, другаде.
А това вече аз го мога, верно, не е застопорирано, но от дете мога да гледам от друг ъгъл...и на практика всички го можем.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя