На тоя отговор наготово аз му викам озарение и съм свикнала с него от млади години.
Оттогава знам, че отговорът наготово е абсолютен и неизменно верен, докато отговорите на ума, базирани на логиката, са изменчиви в зависимост от постулатите, от които са тръгнали разсъжденията.

Понеже науката разчита на логиката на ума, вързана с фактите, които пък се променят, цатова на науката не може да се разчита.
Но на озаренията не само че може, но и трябва.

И затова аз мога да говоря само за неща, получени чрез озарение. За останалите неща просто казвам, че не знам, още не съм получила информация. Не че не мога нещо да кажа, защото умът никога не оставя празно място в неговото си знание, но знам, че отговорът е от ума и следователно некачествен.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя