|
Ах, аз практиката по медитация си я правя безплатно с Башар, защото се опитвам не аз да ходя някъде, а д привличам събитията при мен.
Бях и сигурно още съм много добра по математика в училище. Лесните задачи се решаваха лесно, но имаше задачи с една или две звездички - трудни. Много ги обичах. След гдини съм се давала сметка как се решават, умът чопли, чопли, стига до момент, в който се забъква, ни чопли, ни мисли, почва да блее. И тогава хоп- буквално се появява светлина, точно като с крушката, дето рисуват. И решението пристига изведнъж при мен.
Първо чопля, после отпускам. Подводни много добре го беше обяснил по своя си начин.
Сега, можеш да предпочетеш да разделиш мозъка на два дяла - ляв и десен, единият мисли абстрактно, другиято получава връзката. Аз преди 20 години съм чела Кришнамурти и той ме впечатли с тая си теза, писал го е някъде в началото на 20-и век, че умът не създава, той само приема. Сега и Башар го казва абсолютно същото, но по-подробно и в разбивки. Има две преведени видеа в ютюб на тая тема, ако искаш, ще ти ги изровя.
Ошо непрекъснато говори за спиране на ума, за тишината, казва, че той не спира да говори, но предава тишината, приказките са само носител, за да може някак тишината да стигне до нас. Да не слушаме двете думи, да дебнем тишината между тях.
Лазарев в Диагностика на кармата описва как написал първата си книга, написал я и дал да я четат негови познати, те му върнали текста с думите, че бил отвратителен, той взел листовете и една нощ медитирал върху тях, не поправял нищо от написаното, само медитирал. После върнал текстовете обратно и същите хора казали, че тоя път всичко било прекрасно написано. Лазарев заключава, че вселената е информационно-чувствена и че само информация ментална не стига до хората...
И накрая - преди десетилетия запозна да ми се случва да стигам до мигновено познание, е така, нито съм го мислела, нито съм го чоплила, както си стоя и хоп, се появява знание, познание, от нищото. Това познание устоява с десетилетия и остава непроменено. Това, което умът ми логически изчопли, минава време, сменят се фактите и то се оказва остаряло и невалидно, та се налага с новите факти да се строят нови логически връзки и съвсем различни резултати.
Знанието от логическата редица се променя непрекъснато с научаването на нови факти, знанието, което хоп и ми идва в главата, досега се оказва трайно и непроменимо. Затова се научих да вярвам само на такова знание, може би на него му викат озарение, защото то винаги пристига с доза жива светлина, като че присветва, светва ми в главата, има и такъв израз - изведнъж ми света. Логическото не носи светлина.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|
Re: Платоновата пещера [re: AH_]
(непостижима)
