Аааа, не така, другите какво ли не ме нарекоха, глупачка, алчна, егоистична, не знам още какво, направо директно ми го рекнаха и ти го прочете, нали?
А аз съм казала, че водят сив живот и аз съм ги била обидила.
Отказвам вината, отказвам и мезетата!
Къде съм казала че отричам разума? Надскачам го! Не смятам вече линейно, и не се оставям да ме води линейният предпазлив начин на мислене. И знаеш ли защо? Защото цял живот ме е водил и ме е убедил, че нищо не може, освен да ме държи на ръба на оцеляването. Повече от това не е способен. И нямам намерение да се оправдавам, просто обяснявам. Дошло е време, когато не искам да живея по правилата на линейния ум и съм готова на всичко, за да се откача от него. На всичко значи на всичко и спрете да подскачате уплашено, хората умират, когато им писне животът, и при това всеки умира. Смъртта винаги стои до лявото ни рамо. Въпросът е дали ще продължиш линейно към нея или ще опиташ да се откачиш от коловоза.
Толтеките и маите я са измрели, я са се изнесли, никога ли не ти се е приисквало да разбереш?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|