Когато бях дете, айде по-голяма от 5, примерно когато бях в пети клас, а това беше отдавна, не съм дори мечтала за някаква технология, която ще ми позволи да си говоря с целия свят от вкъщи, така, както си седя на леглото, започвам да обменям мисли с най-различни хора. За всяка информация трябваше да ходя до библиотеката, а в нея имаше много книги, но я нямаше цялата информация.
Ако изобщо ми беше дошло на ум да мечтая за такава връзка със света, ако изобщо я бях измислила и я бях разказала на съучениците си, те щяха определено много да ми се смеят.
Тогава навън се излизаше с много разрешения, зад желязната завеса изобщо не можеше да се припари и мечтата ми беше да ида в Париж, но изобщо нямаше как да стане.

Тогава изобщо нямаше мобилни телефони, само стационарни, кабелите се проказваха бавно и за телефон се чакаше години, а понякога и десетилетия.
Идеята за дребна сума да отида и да си взема телефон, с който да мога да се свързвам не само от нас, а и на улицата и където и да съм, беше толкова откачена, че не ми е минавала през ума даже, камо ли да я разказвам като приказка.

Преди 3 века ако някой беше казал, че в дворците и колибите може да стане светло като ден без да им димят факли и газени ламби, с едно натискате на някаква издутина в стената, щяха да му се смеят. Тогава са се пишели писма, които са пътували дълго. Тогава ако някой беше казал, че хората ще могат да летят и да изминават за 3 часа разстояние, което се е пътувало за три седмици, са щели многозначително да завъртят пръст на слепоочието.

Представи си интернета и мобилните телефони преди 50 години и тока и стационарните телефони преди 200, самолетите в средновековието и Икар.

Това не е ли приказка за тогава живелите?

И за мен реалността не е сива, а цветна. То не може хем упорито да се придържаш към сивата си реалност, хем непрекъснато да искаш промяна, обаче без да излизаш от сивотата, защото другото не е истинско.

Целта на темата е да докажа, че приказките съществуват и се реализират в живота, обаче трябват очи, за да ги видим.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя