то не става по средата на играта да кажеш : -сменям белите фигури с черни или обатно
Оп, постулатче
И що да не става собствено? Знаеш ли какво вика Башар?.... ... ето какво вика - много е интересно и аз още го смилам...та, няма процес, процесъ съществува само в трето измерение, пътят не е свързан с целта, само в главите ни, примерно ако сега искаш да живееш в къща, не е нужно да я построиш първо, може сега да решиш, че искаш да живееш в къща, и да живееш. А после, след години, можеш да решиш, че искаш да построиш къща, и тогава да я строиш. Но от това че строиш къща, не следва, че ще живееш в нея, тия любими твои хоризонтални причинно-следствени връзки не съществуват на практика, но ние ги измисляме, защото искаме да изпитаме и процеса като такъв, що е това процес.
Нищо лошо няма в това да се наслаждаваме на процес, от който се ражда нещо, но просто не е необходимо.
Та така погледнато, ако сега много ти се прииска да смениш фигурите, нищо не ти пречи да ги смениш, да прекараш една вечност с разменени фигури, а когато и това ти омръзне, да се върнеш обратно в тоя точка и да продължиш пак с досегашните фигури.
сега следва да си стоиш на позицията, че трябва не да търсиш, а да знаеш - шегувам се:)
Ама аз също съм имала дълги периоди на търсене, доставяло ми е удоволствие да търся и съм търсила...и естествено не съм намирала, защото Вселената правилно е разчела моето намерение, че искам да търся и затова е криела от мен онова, което съм търсела.
а това че подсъзнанието се разтваря и ще се замени от оперативно съзнание ми се вижда много недоказуемо
Опс, постулат, защо трябва да е доказуемо, на мен не ми пречи да работя с нещо, което още не е доказано или е недоказуемо. Знаеш ли каква е разликата между учения и магьосника според мен? Че ученият търси доказателства за магиите, а магьосникът просто ги използва. Към фактите от реалността ние двете с теб подхождаме различно - аз ги използвам. Ти ги изследваш. Разбираш ли разликата?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|