Абе зарежи смъртта, тя е лесна.
В Парадоксалната магия има много страхотен лаф - От възможното може всеки, а ти опитай от невъзможното.

Не ми се струва добра идеята да се влача през тоя живот все едно нищо не ебило, да си търся работа, да се мъча, ако доживея до пенсия, да се пенсионирам на социална пенсия и така, докато мога, пък чак като умра, да се докопвам до космически кораби и извънземни, не ме влече нещо тая постановка.

Всъщност що искам...щото загрях, чак днес ясно загрях, че ако мога да щъкам без тяло и то съвсем на истински, ще мога да бъда едновременно на кораба и на земята и в чужбина, и тук.

За мен времето не тече линейно, а реалността досега беше нещо като онова сирене с дупките - вървиш, вървиш линейно по повърхността, па току се шмугнеш в някоя от дупките и изскочиш в съвсем друга реалност и после там пак по повърхността вървиш вървиш, докато не хлътнеш в друга дупка.

А с идеите на Башар все едно си непрекъснато из дупките и няма нужда да вървиш линейно по повърхността.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя