1. Марая съм я засичала в клуба на АН, тотално луда.
2. Разбрах, че е ползвала всички мои преводи и линкове и после се опитва да се прави и тя на одитор.
Имай предвид, че в България са само 3-4 човека, които изобщо са чели нещо директно от Хъбард, този клуб тук го отворих май 2003 - когато започнах да се занимавам с Процесинг, изчела съм огромно количество литература - на руски, направила съм много преводи и дори преди пет години успях да загубя голяма част от събраното, защото ми гръмна диска.
Та - аз започнах открито да говоря и пиша за сциентологията от 2003 г, Марая някъде след години е намерила материалите, които аз съм въвеждала и превеждала на български, прочела е само тях и сега се прави на незнамкакво.
Веднъж само сме разговаряли с нея по тоя въпрос, в другия клуб, тогава тя твърдеше, че намерила всичко от някакъв сайт, не помня кой беше, но после се оказа, че девойката, която ги е сложила в оня сайт, е имала добрината да пише, че ги е взела оттук.
Та - общото ми с Марая е, че аз от 10 години се занимавам, превеждам, изчитам 2 тона инфо, за да изпиша 20 реда. Марая прочете тези 20 реда и ходи да обяснява колко е велика.
Същото е положението и с Хъбард, Кастанеда и Хосе Силва - не мисли, че съм толкова проста да не сравня времево, веднъж наистина съм чела толкова от Хъбард, че съм абсолютно сигурна, че не е копирал от никой от известните ми автори, защото той пише два тома с дълбочина 2 километра, докато примерно Кастанеда е засегнал 10 крачки напред и 10 встрани. Просто си личи кой е сътворил или поне прочел 2 тона и кой ония 20 реда.
И второ, по-съществено - Хъбард е написал Дианетиката 1950 година и първите си и най-важни книги в следващите няколко години.
Хосе Силва излиза на бял свят по-късно. Кастанеда още по-късно.
Освен ако в случая времето не е проработило в измеренията на Алиса, очевидно е, че по-рано появилият се няма как да е крал от по-късно появилия се - т.е. марайкината история и тук.
Хъбард не повтаря стара практика за изчистване, просто ти си стигнал до Хъбард след като си бил при тая стара практика и през ум не ти е минало да проследиш историческата линия, а си заложил несъзнателно на тезата, че след като ти си се светнал по-късно, то и писанията на автора са по-късни.
Автоматизъм на реакциите.
И естествено че имам какво да чистя, човек трябва все с нещо да се занимава.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|