|
мразя цитатите
— Има нещо, което сигурно досега вече си разбрал — каза дон Хуан. — Наричам го кубически сантиметър на късмета. Всички ние, независимо дали сме воини или не, имаме кубически сантиметър на късмета, който от време на врече изскача пред очите ни. Разликата между един обикновен човек и един воин се състои в следното: воинът съзнава това и една от задачите му е да бъде нащрек, съзнателно да очаква, та когато неговият кубически сантиметър изскочи, да има необходимата бързина и сръчност да го улови.
— Шанс, късмет, лична сила, както и да го наричаш е особено състояние на нещата. То е като една много малка пръчка, която ненадейно изниква пред нас и ни подканва да я вземем. Обикновено ние сме много заети или прекалено вглъбени, или просто твърде глупави и мързеливи, за да разберем, че това е нашият кубически сантиметър на късмета. А един воин винаги е готов и опънат като струна и си има необходимата пружина — съобразителността, за да го сграбчи.
— Твоят живот много ли е напрегнат? — рязко ме попита дои Хенаро.
— Според мен, да — казах аз убедено.
— Мислиш ли, че можеш да уловиш твоя кубически сантиметър късмет? — попита ме дон Хуан недоверчиво.
— Убеден съм, че го правя непрекъснато — казах аз.
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
|
Re: отварям нова тема [re: Xaнa123]
