|
Ползата и нуждата от желанията
Човек естествено не може да осъзнае напълно целите на духа. И за да се насочи развитието му в нужната посока, оставяйки му в същото време свободна воля, бил приложен много остроумния апарат на потребностите.
Потребността не е нещо друго, а бич, с който подсъзнанието бие човек, ако неговите действия започват да го водят встрани от предначертаната му еволюция.
Страхът от смъртта и потребността от храна, потребността от общуване, любов, себепознание, себеразвитие-всички тези потребности носят отчетливия характер на юзда, тъй като неудовлетворяването им носи дискомфорт и крайно неприятни усещания, а удовлетворяването им-нещо подобно на облегчение след преминаване на зъбобол.
Обикновената рекомендация, която човек получава в такъв случай, е че трябва да промени живота си по такъв начин, че съответният проблем да загуби своята актуалност.
Случва се естествено след удовлетворяването на потребностите да възникне и усещане за щастие. Обаче причина за щастието се явява не самият факт на изпълнение на желанието, а това, че човек в някакъв момент се е оказал на мястото си в еволюционния процес: разрал е, което трябва; или е направил, което е усетил. И го е направлявало удачното съчетание на потребностите, създадено от духа му.
Щастието не е душевно (емоционално), а духовно състояние, когато висшето АЗ сигнализира, че всичко върви правилно.
Потребността не е друго, а някаква програма на подсъзнанието, предизвикваща съответни ситуации, съответстващи на желанието. Удовлетворяването на потребностите само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст на човека. Духът формира потребности, само за да насочи развитието на човека в определена посока. Може да се каже, че потребностите са сигнални знаци на пътя на еволюцията, по който в тъмнина пътува човек
Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.
|
Re: Да бъдеш забелязан [re: ПЪTниk]
(непостижима)
