Сигурно съм искал да кажа какво е действие и какво е бездействие и как бездействието се превръща в действие...например бездействието в областта добро то се превръща в действие в областта на злото.
Най- добре е да цитирам бхагават -гита: "О непогрешими, гуната на доброто, която е по – чиста от другите гуни, дава освобождение и освобождава от последиците на всички грехове. Които са намират в тази гуна, стават обусловени от чувството за щастие и знание.
О, сине на Кунти, гуната на страстта се поражда от безкрайните желания и копнежи и поради това въплътеното живо същество се обвързва с материалните кармични дейности.
О, сине на Бхарата, знай , че гуната на мрака , породена от невежеството, заблуждава всички живи същества. Резултатите от тази гуна са безумие, леност и сън и те обвързват обусловената душа.
О, сине на Бхарата, в гуната на доброто човек привиква към щастие, страстта го тласка към кармични дейности, а невежеството покрива знанието му и обрича човека на безумие.
О, сине на Бхарата, понякога преобладава гуната на доброто, която взима надмощие над гуната на страстта и невежеството. Понякога гуната на страстта побеждава доброто и невежеството.А друг път гуната на невежеството побеждава доброто и страстта. По този начин винаги има борба за превъзходство. Проявленията на гуната на доброто могат да бъдат изпитани, когато всички врати на тялото бъдат озарени от знание.
Резултата от всяка благочестива дейност е чист и за такава дейност се казва че е в гуната на доброто..
Дейност, която е извършена в гуната на страстта, завършва със страдание, а дейността , извършена в гуната на невежеството – с глупост.
От гуната на доброто се развива истинско знание, от гуната на страстта се развива алчност, а от гуната на невежеството се развива глупост, безумие и илюзия.
Когато човек правилно вижда, че не някой друг, а тези гуни на природата са извършителите на всички дейности, и познава върховния Господ, който е трансцедентален по отношение на всички тези гуни, той достига Моята духовна природа."
Казах го по повод Волк, който всичко оправдава с Аза, според мен Аза нещо друго и действа по друг начин, по точно бездейства когато трябва да поеме контрола в свои ръце.

": “О, сине на Панду, този който не мрази блясъка, привързаността, и заблудата, когато ги има, и не копнее за тях, когато изчезнат, който е непоколебим и незасегнат от всички тези последици от материалните качества и остава трансцедентален и неутрален, защото знае, че единствено гуните са активни; който е установен в себето и еднакво се отнася към щастие и нещастие; който еднакво гледа на бучката пръст, на камъка и на парчето злато,; който приема по един и същи начин желаното и нежеланото; който е устойчив и приема еднакво похвалата и порицание, честта и позора ; който се отнася еднакво към приятел и враг и се е отказал от всички материални дейности - за тази личност се казва, че се е издигнала над гуните на природата."


"...Чуй това, което ще ти разкажа за различните видове разбиране и решителност в съответствие с областите на материалната природа. Разбирането, въз основа на което човек знае какво трябва и какво не трябва да върши, от какво трябва да се страхува и от какво не трябва, кое обвързва и кое освобождава е в областта на доброто. Разбирането, което не прави разлика между религия и безверие, между действие, което трябва да се извършва и действие, което не трябва да се извършва е в областта на страстта. Разбирането, което приема безверието за религия и религията за безверие, което е под влияние на илюзията и мрака, което винаги насочва в погрешна посока е в областта на невежеството. Непоколебимата решителност устойчиво поддържана , и която по такъв начин контролира дейностите на ума, живота и сетивата е решителност в областта на доброто. А решителността, с която не могат да бъдат преодолени сънят, страхът, скръбта, мрачността и илюзията - тази не интелигентна решителност е в областта на мрака.
Сега те моля да чуеш от мен за трите вида щастие, на което обусловената душа се наслаждава и с чиято помощ понякога се освобождава от всички нещастия. Това, което в началото може да е като отрова, но накрая е като нектар и събужда човек за самореализация е щастие в областта на доброто. Щастието, което се поражда от контакта на сетивата с техните обекти и в началото е като нектар, а накрая е като отрова е в природата на страстта. А за щастието, което е сляпо за себереализацията, което от началото до края е просто измама и възниква от съня, мързела и илюзията се казва, че е в природата на невежеството.
Няма създание нито тук нито сред полубоговете на по-висшите планетарни системи, което да е освободено от тези три области, родени от материалната природа."
Тази книга аз наричам Индийската Библия и съм взел много от нея.

Пътищата са проходими!