Значи-и-и-и-й!

Ами общо взето следва, външните събития биват привлечени към нас от нашето вътрешно енергийно състояние, отношение към нещата, емоции, мисли и т.н.
В началото е вътрешното състояние, то засмуква съответни вибрационни енергии, те пък привличат резониращи им събития като с магнит.


Глей как си го казала?
И си мислиш, че се различава, от това дето аз го казвам (по темата)

Не, различава се само с ... ненаучно обоснована терминология ... което не е недостатък. То, просто, е неразбираемо - звучи като ... баене, митология, наукоподобно гадаене ... и квото още се сетиш.
Но, не звучи достоверно! Става само за ... разговор в кафене м/у блондинки...

(Забележи, че "вадя" цялостно мисълта ти, а не както ти си ме цитирала, наполовина : "Любовта - стадно чувство" и, естествено - да звучи нелицеприятно)
Върни се и прочети какво съм писал за чувството и го сравни с това, дето си писала обобщено, като "за блондинки"
Като махнеш, разбира се, мистиката от неясните определителни, които си използвала - "вътрешно енергийно състояние", "отношение", "засмуква вибрационни енергии" - бах мааму!, "резониращи събития" - това пък - върхът на сладоледа, "привличане ... с магнит" - едва ли ти е ясно, щом не щеш да знаеш, кво й туй наука!?
Иначе, добре работиш с принципа: "Две думи ша му кажа, и ша го навра..." - но, така, рискуваш ... пак САМА да си в клуба, както вече не един път ти казваха, други хора, де - не аз.
............................

О, нощи теменужни!
Те не са, на голо теме, нужни.
(Тр. Акациев)